Може би бях неясен. Нямах предвид толкова ниво на въоръженост, колкото патоса в края на дописката на г-н Един Българин. Но моята неяснота изведнаж като, че ли ни даде една интересна перспектива. Като че ли темата стана интересна за контрабандисти на оръжие от доброто старо време на "Кинтекс". Та къде днес ще има по-удобна възможност от кризата в съседна Югославия някой да я "осребри", добавяйки още някой и друг завлечен от българската държава милион в долари в накоя банка на малко островче? Това, че "Ню Йорк Таймс" отново може да изпише нашата държава, така, че хората да започнат не да инвестират в нея, а да си поръчват самолетни билети с изискване да не прелитат над нея, е очевидно от твърде странично значение за "нашите хора". Това, че миналата седмица един депутат на име Иван Сунгарски се поизпоти доста за да убеждава представители на "Human Rights Watch", че ние сме станали прилична страна по отношение износа на оръжие, произвеждано от българската държава, също очевидно е без значение за "нашите хора". Г-н Сунгарски очевидно не е от партията на "нашите хора" и служи само като председател на някаква си парламентарна комисия на някакъв си парламент на някаква си там Република България. А и от него пари не могат да се изкарат. Мисля си, чии са днес "нашите момчета" и "нашите хора"? И кои са? Май са си все същите. Иван Иванов, Упсала, Швеция