Уважаеми г-н Лудия Доктор, Благодря, че ме цитирате, това улеснява нещата. Моля да препрочетете цитата. В него се говои за "една от възможните причини", а не за единствената причина за разликите в стандарта между нашата страна и Швеция. Ако трябва аз да дам отговор на този въпрос, от 31-годишния ми жизнен опит в България и 21-годишния ми жизнен опит в Швеция, аз не намирам и какпка съмнение, че основната причина за въпросната разлика е убийствения комунистически експеримент с икономиката (и не само с икономиката) на нашата страна за разлика от шведската икономика, развивала се безметежно по естествените изпитани (а не "строени") икономически закони. С извинение за отклонение от темата ще си позволя да изразя, някои лични становища, защото виждам, че те представляват интерес за Вас. Категорично не деля хората на "сини" и "червени". Моето "деление", съвсем не генерално и не без изключения, е между просветени или отворени за просвета хора и хора, които са спряли развитието си и ... си държат на догмите, независимо, че обективно нямат основание за това. Но аз не мразя такива хора, а по човешки ги съжалявам. Разбира се аз се старая според законите, демократичните принципи и силите си да правя необходимото тези хора НИКОГА ДА НЯМАТ ПОВЕЧЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА УПРАВЛЯВАТ СЪДБИТЕ НА МОЯ НАРОД И НА КОЙТО ДА Е ДРУГ НАРОД. . Според мен тяхната негодност за това е доказана вън от всякакво съмнение.Аз също се старая да се противопоставям по цивилизован начин, когато те пропагандират явно или прикрито по мое лично убеждение реакционни идеи. Аз имам категорично ясно и неприкрито презрително отношение към една човеконенавистна тоталитарна система, наречена "комунизъм" заедно с милиони хора у нас и по света. С г-н Милошевич не съм общувал и нямам представа дали е симпатичен или антипатичен, но деянията му са ми до такава степен "антипатични", че се надявам по тях да се произнесе един международен трибунал. По отношение на възможностите ни да помогнем на нуждаещите ми се струва, че ние би трябвало вече да говорим в минало време - ние вече помагаме. Вашият личен отговор "НЕ" на въпроса за нашите възможности да помогнем, не съвпада с тази на нашето правителство и аз, без да искам да Ви засегна, смятам, че то има по-добър поглед от Вас над общонационалните ни ресурси. Вашите тревоги за "интегрирането" на бежанците (ако нещата в Косово не се оправят) смятам за толкова основателни или неоснователни, колкото в споменатите от мен вече исторически случаи на приемането на бежанци у нас, интегрирани без никакви сътресения за държавата ни. По отношение на приемането на руските бежанци и армии в България съм принуден да припомня някои факти. То не бе през 1917 г., а по-късно след приключването на гражданската война в Русия. В точно този момент България вече не е "чудото" на Балканите. България току-що е консумирала своята национална катастрофа. Тя е разгромена в Първата световна война, загубила е голям брой убити работоспособни граждани, от нея са откъснати огромни територии, тя е осъдена да изплаща огроми обезщетения, тя има бремето и на собствени български бежанци. И ... въпреки всичко помага. И не пропада заради помощта си. Така, че аз нямам съмнение след преценката на правителството ни, че ние сме в състояние да помогнем, ние вече помагаме (и получаваме финансова помощ отвън за да подсилим възможностите ни) и изглежда, че Вие нямате основание да се чувствате обиден. Във всеки случай, аз не съм целял да обидя когото и да е. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция