Аз мисля, че почтените и честни хора би трябвало да се ръководят не от егоизъм, а от човещина и разбира се възможностите си. Аз бих желал да префразирам умните думи на един голям наш поет, казал "Мътвият не ми е враг", че и "Прокуденият не ми е враг". Аз не смятам, че подпомагане на изпаднали в страшна беда невинни хора ("виновните" днес в съседна Югославия се разстрелват на място и при най-малкото съмнение) е "намесване в конфликта". Утре земята под нозете ни може да се размести, както става отвреме-навреме в нашата земетръсна зона или нашите "абсолютно сигурни" реактори в Козлодуй могат да излязат не така сигурни и ние да имаме нужда от помощ за да изровим живи погребаните или да спасим към живот обгорени и облъчени деца. Ако ние нямаме човещината днес да помогнем според силите си на себеподобни, изпаднали в страшна нужда, ние не би трябвало утре да бъдем достойни за съпричастие и помощ, когато ние бъдем в подобна нужда. На рисуващите аполикаптични ужаси, ако ние приемем и помогнем на нуждаещите се днес, аз искам да напомня, че наши предшественици, очевидно по-различни от нас, са го правили по най-достоен начин във време, когато страната ни е била нито по-богата, нито по-сигурна. В началото на века страната ни прие десетки хиляди арменски бежанци без никакъв страх от съседката Турция и без никакви изгледи (за разлика от сега) за международна финансова помощ. Години по-късно страната ни прие десетки хиляди (а може би и стотици хиляди) български бежанци от изгубени във войни територии без никакви изгледи (за разлика от сега) за международна финансова помощ. След болшевишкия преврат през 1917 г. страната ни прие десетки хиляди руски бежанци, включително и цяла организирана армия под командването на ген. Врангел. Страната ни не пропадна, а заслужи уважението и на приятелите си, и на враговете си и любовта и лоялността на новите си граждани. Изглежда, че тогава в българските земи са живяли хора с по-добри сърца, с повече гражданско достойнство и кураж и с ... по-малко егоизъм. Изглежда, че безпътното тоталитарно време успя да изкорени тези добродетели. Иван Иванов, Упсала, Швеция