Примерът с прокурорът Стар беше за да покаже дълбокият християнски бекграунд /думата няма български точен аналог, извинявайте/, на който поникват всякакви семена, дори и такива безумия, които кой знае защо бяха наречени християнски фундаментализъм. Това, което твърдя, е че този бекграунд тук май нещо е изтънял и не виждам доказателства, че можем да стъпим на него, не можем да направим нищо продуктивно като последствие на нашето "християнство" и това е най-лесния начин да се усъмни в неговото съществуване или поне характер. Това, което би трябвало да разграничим е миналото на учебниците по история от настоящето - имам предвид не дали сме имали важни национални лидери, които са били духовници, а че сега няма нито един, наистина нито един. Това е важен феномен, а ако не е феномен, а закономерност, означава, че казаното от мен по-горе а и другаде тук, за съжаление е вярно. Отношението ми към фактите /напр. признаването на наличието на мислене, продукт на цезаропапизма и преклонение пред светската власт/ не означава лошо отношение към християнството или към православната църква. Напротив! Но нямам мотивация да бъда безкритичен и да си затварям очите. Така че няма да спорим за ролята на православната църква през средновековието, говорим за голямото количество население - спомнете си подробностите около арестуването на митрополит Климент при преврата /поне за това отношение не можем да се оправдаем с комунистите/ и тогава да говорим за уважението, което питае българинът към своите институции, вкл. религиозните. Това е тъжна констатация! Не че исках да се бъркам в диалога между НАНА и Стефан, но понеже се говори за важни неща, рекох и аз да добавя нещо.