|
Тема |
обратно [re: drakona] |
|
Автор |
Aledar (паралелист) |
|
Публикувано | 25.09.01 19:43 |
|
|
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни...
Димчо, Димчо! Къде си бил, за да го напишеш? На бойното поле? Не знам, не помня, може и да сме го учили... а аз съм забравила. Помня само... помня само това четиристишие, може и с грешки да го възпроизвеждам, не знам.
Да се завърнеш в бащината къща... - онази къща, къщата в Копривщица, разделена на две крила, с вишни и ела, достигаща небето... ти си знаел, че ще я загубиш, нали?
когато вечерта смирено гасне... - смирено ли гасне нощта? Моята нощ гасне в буря, слъчевите лъчи се плискат разбунтувано, защото залезът е смърт. Странна асоциация... Защо пък... Защо пък залезът да е смърт? Дали защото прекалено често са го наричали кървав? Горнотракийският залез... потъване на слънцето в полето сред огнено-червени облаци... Няма нищо смирено в настъпването на нощта...
и тихи пазви тиха нощ разгръща... - нощта е утеха...
да приласкае скръбни и нещастни...
...спомних си вечерта в Копривщица с мирис на влага, листа... звука на реката... и щурците в лятната нощ... всичко е смирено... и тихо... смирено и тихо в Копривщица... където вечерта... гасне, а не се бори... като тракийската...
Aledar~
|
| |
|
|
|