Ставай, авторе.
хисхпааааиуууууув
Ставай. Време е.
Който и да си, остави ме на мира. Трудно ми е да дишам.
Ставай.
Зле ми е... не ми се става.
Стига глупости. Можеш. И трябва.
Омръзна ми от ТРЯБВА. Все трябва, я за онзи, я за този... те да са щастливи. И докога така?
Авторе, ставай, имам нужда от теб.
Аледар? Нали трябваше да минеш през паралелите ми и да се върнеш в паралела... Какво правиш тук?
Върнах се за теб. Не мога да те зарежа тук, колкото по-дълго стоиш, толкова по-зле.
Остави ме. Върви си по пътя.
Ставай. Не мога да те зарежа, ела с мен.
Не ме пипай! Не ме докосвай! Остави ме.
Трябва да вървим, ако трябва, ще те мъкна.
Ако ме докоснеш още веднъж, ще те убия. Свърши вече, в безопасност съм.
А сделката?
На съвест ли ще си играеш сега? Сделката е сключена. И не те засяга... Трябваше... трябваше да затворя любовта си към Него тук... затворих я. Сега ми остава да... все едно...
Кажи ми.
Не.
Пак си направил някаква глупост, Авторе... само се чюдя, кога ще й жънем плодовете.
Ние??? Ха! Теб не те засяга. И не ми говори за жътви. Махай се.
Не и без теб.
Драматургиите са по моята част... не мърдам оттук.
Хайде, дете, трябва да ставаш. Ти си аз, аз съм ти, необходим си ми, както и аз на теб. Стига си хленчил.
Не хленча! Направих всичко, което беше по силите ми. И като се събера, ще стана.
Аз те събрах. Нали бях в паралелите ти... Събрах те.
И как беше там?
Гадно.
Благодаря... много мило, няма що.
Хайде, детенце... Имаме много работа... Фангория, Армания... ти...
Имаш си меч, върши си работата.
Армаге е и твой, и мой... И работата е обща.
Майната ти.
Не разбра ли? Ти си аз! Стига мрънка!
Не мрънкам... уморен съм.
Уморена.
Да де, все тая.
От какво?
Като живея на много места едновременно... нормално е...
Ще ставаш или ще те нося?
Ще ставам, де ще ида... Нали затова ги правя всичките шашми... Не съм мислел обаче, че ти ще ме вдигаш.
Аз съм ти.
Знам. Това беше целта - да стана без помощ. Или по-точно - да се науча да си съдействам. Без да ме утешават, без изкуствено да ме влачат... Това беше целта, да стана сама.
Даже започна да говориш смислено...
Просто ти обяснявам. Трябваше сама да се преборя... с некрофилията... и не само с нея. Самотната война... Аз срещу аз... и... нали... очевидно е... аз спечелих и аз загубих... И то поравно. Трябваше... трябваше да стана сама.
Можеше...
Знам какво можеше да стане! На мен ли ще обясняваш... Трябваше да рискувам. Паралелите бяха риск... Не знаех, как ще завърши... а сега... страничните ефекти... спомням си лица, имена, места и езици... налагаше се да мина по всичко отново, за да престане да ме тормози... и вече не ме тормози. А Тъмното царство... в него трябваше да сключа сделката, която за малко да ме... както и да е.
Поне си довършвай мислите.
Не искам. Оценявам това, че се върна за мен.
Ех.
Винаги си била по-доброто ми аз... ако имам такова.
Имаш. Ти си по-доброто си аз. Само дето обичаш да го приспиваш.
Повечето хора имат навика да се смятат за по-лоши, отколкото са в действителност. Всичко си зависи от самооценката и самокритиката. Понякога трябва да я... трябва да се оглеждат, как ги възприемат околните. И ако има някой, който да ги обича такива, каквито са... значи не са толкова лоши, за каквито се смятат.
Сега какво?
Аз съм си водачът все пак, нали? Макар че идваш да ме вдигаш... аз те водя. И ще те водя. Просто понякога и водачът има нужда да бъде събиран част по част... Което беше твоя задача. Какво сега ли... ами... ще вървим. Ще вървя.
Къде?
Има ли значение? Ще вървя. Ти си с мен... аз съм със себе си... какво друго е важно?
Сделката.
Хех, тя си остава за мен. Ти няма какво да се занимаваш.
Накъде сега?
Нали щеше да ме спасяваш? Ще ти кажа накъде. Напред и нагоре, други посоки няма; това досега беше отстъплението и войната... Изтощен съм до смърт... нищо чудно, че не мога да стана... винаги съм бил воин обаче, не мога да го забравя. И спечелих... някои битки ме смазаха... Станах инвалид... в някои отношения... но... все едно. Това си е моя работа.
Авторе?
Мм?
А паралела?
Твоя паралел ли? Моят паралел... ами... дай ми малко време.
Ще тръгваме ли?
Какво друго ми остава?
Не ми звучиш доволна.
Исках да почивам. Все едно. Не се тревожи за нищо, всичко е наред... детенце.
Aledar~
|