Засега ще вървим, пък тогава ще видим... кула, така ли? Ако има кула, ще я намерим.
Еллем, това, което искам да ти кажа, е, че за мен си от изключително значение, затова те водя тук. Сигурността ти е гарантирана.
Хм, със същите дрехи съм си, с каквито тръгнах; сега си спомням всичко и това въобще не ми харесва. Но също така и си спомням, че нямах избор.
Така е, нямаше избор.
Хубаво поне, че мечът ми е тук. И Еллем. Иначе щеше да е прекалено страшно...
Мечът ти не може да ти помогне тук, Али. Нито аз. Мога да ти казвам какво да правиш, но не знам, дали ще стане... Ако нещо се обърка, ще ти кажа да изведеш Еллем. Тогава ще кажеш, че го извеждаш. Това в краен случай... ако наистина се оплета прекалено много.
Разбирам. Мястото е много усойно, авторе.
Опиши ми го.
Поле, равнина, каменисто е, до хоризонта няма нищо, нищичко, само камънаци. Държа Еллем за ръката, както ми поръча. И не спираме, защото ми каза да не спираме. Няма небе. Или нищо, което да прилича на небе. Нагоре има... сивота. И всичко изглежда старо.
В царството на Другия сте. разчитам на описанието ти, Али, защото нищо не виждам. Ти си очите ми, ти си ръцете ми, ти си аз.
На Еллем не му е приятно тук.
Не знам, всичко зависи от степента, според която възприема нещата като реални.
Еллем, няма да те пусна, каквото и да става, обещавам ти. Всичко ще е наред, спокойно...
Огледай се за кулата.
Видях я, ей там е, на хоризонта. Еллем, как си с маршируването? Доста далеч ми се вижда.
Тя ще се приближи... защото там сте тръгнали. Стига да знаете, къде отивате, ще стигнете там, разбираш ли? Тук пространство и време нямат значение... измеренията нямат значение, законите не важат.
Aledar~
|