На изгрев слънце...
На изгрев слънце гъвкава женска фигура напусна вътрешността на пещерата. Леков чакаше този момент, но беше позаспал малко преди изгрева. Сега имаше възможност да я види.
Аледар беше променена. Пораснала. Сякаш на пръв поглед всичко си беше същото, но... имаше нещо странно.
Фигурата се протегна... без да се смущава от голотата си. Вещицата се засуети, облече я в някакви дрехи. Аледар стоеше, без да помръдва, каквото и да правеха с нея.
А Леков можеше само да я гледа, не можеше да откъсне поглед.
Тогава забеляза това, което му се струваше странно - очите й... очите й бяха жълти. Не кафяви, както ги помнеше, а просто жълти. И което беше много по-лошо - бяха мъртви, в тях не се отразяваше никакво чувство.
-- Вещице, -- повика той тихо, -- какво е станало с очите й? Да не си объркала нещо, прекалено много вълчо ли остана в нея?
-- Не, синко, -- отговори му тя, все още залисана около фигурата. -- Била е на място, където е изпитала адска болка. И пак ти казвам - това не е Аледар. И не знам, дали ще стане Аледар някога.
Жената-вълк обърна глава към Леков и той изтръпна... Този поглед просто не беше човешки. В него имаше мисъл, не беше погледът на вълк... но не беше нищо, което да му е познато.
Тогава тя вдигна глава нагоре, към слънцето... и побягна.
Качи се на коня на Леков и след нея останаха само облачета прах.
Вещицата гледаше ужасена след творението си.
-- Това... това не го очаквах, -- промълви тя.
Нито пък аз, искаше да каже Леков, но остана безмълвен и съвсем объркан.
Aledar~
|