Най-после дворцовата система на Риман се беше пропукала в лицето на един ефрал, един от хвъркатите прислужници. Ефралите бяха планински същества с ниска степен на самостоятелност и борбеност. Може би затова Риман ги беше взел за прислужници... От друга страна предимството им беше, че бяха неми, не можеха да говорят човешкия език и се разбираха само с определени потрепвания на плътните си ципести криле.
А Жилото беше намерил преводач. И което беше най-странното - по-скоро преводачът беше намерил него. Арилия... арилия-телепат, която беше рискувала всичко, за да намери осветен. И беше попаднала на някой от по-нисшите в пирамидата на Леков и Другите... беше го изтормозила толкова, че той се беше принудил да я заведе при Жилото.
Арилията беше същото това същество, на което бе помогнала Аледар в нощта, в която се бе заблудила в гората в търсене на лагера. За приключенията на тази арилия мимоходом би могла да се напише цяла книга. Та тъкмо тази арилия беше рискувала да влезе в човешкия свят, беше стигнала с ината си до Жилото и му беше дала идеята с Ефралите... После Жилото се зае с изпълението на плана... Леков беше изчезнал, нямаше време за колебания. Един от слугите в Замъка бе отвлечен, упоен, арилията докосна съзнанието му, а после ефралът беше изхвърлен в една странична уличка...
Затова първата новина, която получи Леков от Жилото, беше, че Аледар е жива. Според ефрала в една от кулите била настанена изключително капризно същество от рода на човеците, заради което половиният Замък се върти в стремеж да му угажда; че тази жена е пленена и не може да излиза, но това не я прави по-смирена или по-мека; че от гнева й трепери половината прислужващ персонал... Отчасти заради самия гняв, който арилията със смях определи като тресящ кулата, отчасти заради строгата заповед на Риман всичките й капризи да бъдат задоволявани.
Това обнадежди Леков; той заповяда непрекъснато наблюдение на Замъка, което Жилото определи като безсмислено похабяване на осветени. Леков само повдигна рамене. Той беше шефът.
Арилията благополучно напусна човешкия свят и се прибра у дома с чувството за удовлетворение и изплатен дълг... По пътя й се случиха най-различни приключения, но това е друга приказка...
И така Замъкът беше обсаден от всички страни. Около него все се лутаха продавачи на плодове, на питки, разносвачи на вода, които обслужваха риманистите, а през повечето време зяпаха нагоре, към замъка.
Aledar~
|