Понякога, като забравите бичовете, когато не виждате лицето си,
способна ли сте да забравите болката? Или тя продължава да се влива
в сърцето, което искате да запазите за себе си? Призовавам ви!
Смелостта на Падналия ангел, опълчил се дори срещу Създателя,
остава ви да съчетаете с търпението на Милиардната капка,
пробиваща скалата на Безвремието... Светлината, дарена ви от Мрака,
ще огрее пътя ви из дебрите на чуждо царство, царството на Другия,
и ако късметът ви е с вас, Драконе на Безкайните Бойни Полета,
ще преминете през царството, от което завръщане има, но с белези.
Виждам белезите ви, Създателко на нечии мечти, била сте там, нали?
А щом била сте, носите Подаръка на Лишените от страх, чието
единствено оръжие е слабостта им, а единствената слабост -
склонността да потъвате отново в царството на Другия...
|