|
Тема |
76 глава [re: ocмaтa] |
|
Автор |
ocмaтa (паралелист) |
|
Публикувано | 25.08.01 22:24 |
|
|
И тогава той просто се хвърли напред и Феарад проникна в гърдите му тъй леко и просто...
Това беше краят.
Това е краят. Аз съм той, той е аз...
Ръката му се плъзна по рамото ми... а после паднахме, защото цялата му тежест беше отпусната върху мен... бликна кръв, неговата кръв, и заля ръцете ми...
... ножът се плъзна...
... заля дрехите ми и двамата паднахме в праха, преплетени и премесени, все едно че нищо не може да ни раздели...
Пуснах Феарад, той остана забучен обвиняващо в гърдите му... бях на колене, сложих главата му в скута си и заплаках така, сякаш плачех за пръв път... първия плач на първото дете, родило се нейде на тази земя.... някога преди хилядолетия...
...моят плач...
... гледах как тялото му трепери в агония, погледът му помътнява... исках да му кажа нещо, устните ми повтаряха нещо, не знам какво, има ли значение...
... има ли значение и за кого...
... а той умираше в ръцете ми, от ръката ми, от моята ръка, която беше забила меча до дръжка... и Армания беше спасена, но аз бях мъртва...
... но аз съм мъртва...
... и нямаше нищо сантиментално и нищо красиво в тази смърт, както няма нищо сантиментално и красиво в която и да е смърт....
|
| |
|
|
|