Отвърнах му вяло... Той искаше власт, значи - нека ме убие... От друга страна... Армания...
Чак после забелязах, че той се биеше про форма, ей тъй, без да влага душа, без да се опитва да победи. Все едно че водехме някое от онези безкрайни упражнения... както едно време...
-- Али, -- рече ми той и парира единмой безпомощен удар, -- опитах да го убия, забих меча си до дръжката в гърдите му, но той... той не умря.
-- За кого говориш?
-- За Риман. Като те оставих, поисках да му докладвам... и се опитах да го убия. Безсмъртен е, Али.
Значи... всичко беше напразно... Смъртта на аркон... всичките ни усилия.... Горан говореше истината... Отбих някакъв вял удар и се почувствах като в
... черна дупка, от която няма изход...
някаква особена безпомощност... какво е да разбереш, че всичко, което си правил, е излишно?
-- Така няма да стане! -- проговори Риман внезапно. -- Искам хубав бой. Дуел. Ако не вложите малко душа, ще заповядам да стрелят.
-- Свиня! -- просъска Горан и ми нанесе силен удар... но аз знаех всичките му удари. Нима след толкова тренировки можеше да се говори за изненада? Или за победител?
Започнах да се старая и аз.
Не знам колко продължи този кошмар... мълчанието на тълпата, искрите на мечовете.... бледото му лице, всичко се въртеше. започнах да се уморявам, той също.... явно го бяха изтезавали...
-- Трябва да решим, Али, -- рече Горан. -- Трябва да решим, кой ще живее. И аз реших. Убий ме.
|