Обърнах се и погледнах разбушуваното море зад себе си... почудих се, за какво идват хората тук... нима нещо ги тласкаше да гледат екзекуции? И какво беше това, което ги караше да идват тук замаени, за да вдишат проливащата се кръв?
За какво си даваха живота осветените? За тези животни, които идваха да наблюдават как измират тези, които се опитваха да променят нещо? Търсех смисъла, търсех го отчаяно... за какво умирах - а аз го усещах така.... все едно че умирам.
Тълпите мълчаха... видях Леков някъде в далечината, лицето му беше изкривено от мъка... после погледът ми се върна назад и от отвлечени разсъждения се опитах да се върна на площада, където... стоях срещу Риман и не ми пукаше.
-- Условията ще ти ги кажа сам, -- каза Риман и гласът му отново ме изненада - тих и спокоен, като повърхността на езеро. -- Ще трябва да се дуелираш...
-- Добре. Кой ще е противникът ми? -- попитах, без да ми пука особено.
-- Ами... той, -- рече Риман и посочи Горан с ръката си в черна ръкавица.
-- Не разбирам... -- намръщих се. -- Как тъй ще се дуелирам с Горан?
-- Можеш да спасиш живота му, умирайки... Ако Горан победи, не само ще получи живота си, но и ще стане четвъртият Генерал. Това е неговата награда. И същевременно твоя, защото ти ще го спасиш... обичаш го... и ще го спасиш. В този дуел ще има само един победител... другият трябва да умре.
-- Какво ще стане, ако тя спечели? -- попита Горан. -- Какво ще стане, ако аз умра?
-- Ако тя победи... нейната награда е Армания. Мила ми Аледар, -- усетих как се усмихна под качулката и настръхнах, -- на южната ми граница е струпана цялата ми войска. Царството ти... ще падне за няколко дни, неподготвени сте. Ако победиш, ще изтегля своите воини и Армания ще оцелее. как ви се струва сделката?
Мълчах. Горан също.
-- Уточнявам ви пак, -- допълни Риман, -- от тази арена ще слезе само един човек. Или ти, Горане, ще получиш невероятна власт, или ти, Аледар, ще спасиш Армания. Страст срещу страст. Любов срещу любов. Обкръжете ги, -- махна с той ръка към телохранителите си.
|