И тогава ми хрумна идея... Щом много хора дори бяха забравили значението на думата магия, това означаваше, че подобна демонстрация би предизвикала суеверен интерес. Винаги съм обичала да манипулирам хората... Мислех си, че Леков ще се нахвърли върху мен - все пак това беше немислимо според морала му, знаех това. Да се възползваш от суеверието и необразоваността си беше несправедливо и неправилно. Но при Леков честопристигаха вестоносци... дори дойде един със забита стрела в гърба и едва можа да промълви, че риманистите били попетите ни, че мрежата се разпадала... затова се съгласи.
Само че... какво си спомнях аз от магии? през повечето време с Ариан Мага зяпах през прозореца, не бях усвоила нищичко ценно.
Но в следващото село... След като отново не забелязах реакция у хората след речта на Леков, а той говореше така добре... тогава станах аз и заговорих. Мъжете от селото отвръщаха упорито глава от мен и отказвахавъобще да ме погледнат. Тогава се запитах - дали аз не провалях работата на светещите с присъствието си? Жените не се възприемаха положително дори в столицата, а на тези заглъхнали и забравени и от Дракона места...
Заявих, че ще направя магия. Обясних какво е магия, някои от по-старите хора живнаха видимо и се втренчиха в мен.
Реших да не рискувам и да не се опитвам да правя празни експерименти - грешката щеше да е с трагични последици. Леков ме изгледа някка странно и насмешливо - беше наясно с познанията ми, бях му признала, че съм с възможно най-слаба магическа подготовка.
Струпах съчки в центъра на площада - хората ме зяпнаха с любопитство, но и с някакво недоверие.
Седнах до съчките и се опитах да се концентрирам... огънИмах нужда от огън, и то веднага. Съсредоточих се върху идеята за огън, както ме учеше Ариан... учеше ме преди хилядолетия май... опитвах се да си спомня напътствията му, но в главата ми царуваше мъгла, същата тази мъгла, тъй честа гостенка на Сумрачната гора.
Вдигна се лек пушек, съвсем лек... и изчезна. Почервенях от срам... провалих се най-позорно.
И изведнъж стана чудо.
Лумна огън. Лумна толкова внезапно, че се изненадах. Бяхсигурна, че не съм го запалила аз... отскочих бързо, защото енергията на огъня надхвърляше представите за огън... надхвърляше всичко нормално, всичко присъщо за огън. Издигаше се поне на няколко стъпки височина, съчките не го подхранваха, отдавна се бяха превърнали в особена маса; но очевидно беше, че нещо друго храни огъня. МАГИЯ
|