|
Тема |
38 [re: ocмaтa] |
|
Автор |
ocмaтa (паралелист) |
|
Публикувано | 16.08.01 15:47 |
|
|
Първата ми сутрин във Фангорият щеше да се окаже и последна. Бях се успала, а това никога не ми се беше случвало. Леков и Горан седяха на масата и обсъждаха нещо - май обсъждаха мен, защото когато влязох, razgoworyt pozamrq ili po-to`no - otkloni se.
Чудех се, кой от двамата ще трябва да ме поеме; толкова ми се искаше това да е Горан. Предишната вечер Леков направо ме беше наплашил, a перспeктивата да съм с него въобще не ме привличаше.
Koгато тръгнах с Горан... това беше един от най-щaстливите мигове в живота ми. На какво разчитах? Какво исках? Има ли значение?
Веднъж ми се е случвало... да не мисля, какво правя и защо. После съжалих, разбира се. И оттогава затворих чувствата си в клетката на мисълта.
|
| |
|
|
|