-- Разкажи ми за Аркон, -- помолих го. Не знам защо това име беше проникнало в съзнанието ми, будеше нещо.
-- Аркон... Дълго време хората не съзнавали положението си; не разбирали, че са потискани. Някои и сега не го разбират. И тогава се появил Аркон - преди двайсетина години. Бил млад, много млад, но и много зрял в същото време. Говори се, че е напускал Фангория и е обиколил някои съседни страни. Там видял, че нещата не навсякъде са такива, каквито са тук. И когато се върнал, започнал да обикаля страната, сам и без дружина си проправял път сред човешката апатия...
-- Звучи ми като приказка, -- промърморих.
-- Истина е... Отначало бил сам, а после от селата и градовете събрал дружина от смели и силни мъже. Дори и по-възрастни му се подчинявали, защото имал дарбата да обединява хората, бил е водач по рождение. Няколко години му били достатъчни, за да организира мрежа от верни хора и съмишленици. Идеята му била да създаде армия, с която да нахлуе в Замъка и да убие Риман. После народът сам щял да избере водач, пък и се говорело, че има наследници на трона, оцелели въпреки чистката, направена от Риман след като превзел властта. Организацията се пазела в тайна и риманистите не знаели какво им се готви. А после всичко рухнало... предателство, предполагам. Малко се знае, а които са оцелели, мълчат. Като Леков - той е бил там... но като го попитах, ми се развика. Не го бях чувал да вика преди.
-- И после?
-- След предателството ли? Аркон решил да заложи всичко на една карта. Нямал е избор, според мен. Арестите плъзнали из цялата страна; Замъкът се препълнил със затворници. С оцелелите той рискувал и нападнал Замъка... но бил разбит. Оттеглил се в горите, но там... там имало засада. Можел е да се спаси, но е предпочел да прикрива отстъплението на другарите си. И е загинал.
Какви асоциации правя само...
|