И сега... трябваше да реша какво да правя... да остана при нея, поне докато се ориентирам в обстановката... или да настигна Леков, да се опитам да помогна някакси.
През целия си живот се интересувах единствено и само от себе си...Но сега нещата станаха други... почувствах болката.Цялата болка и мъка на света...
Бях разглезено дете...
Но нещата се променяха. Аз се променях.
Старицата чакаше решението ми. А то беше готово...
-- Аз ще тръгвам, майко. Тук едва ли ще съм ти полезна.
Тя само кимна с глава; нищо не каза. Засуети се около мен, започна да търси дрехи, с които да не привличам вниманието. Измъкна от някакъв вързоп два ката дрехи - един мъжки и един женски и ме изгледа изпитателно... После се усмихна и прибра женския.
-- Момче ще те направим, момче...
Така и стана.
-- Само... -- стреснах се аз. -- Кон ми трябва...
-- Тюююю, дъще... Че то тук в цялото село само четири коня има; ама... ще ти измоля единия.
Помислих си - с какво ли влияние се ползва тази жена, че да успее да ми намери кон, да го изпроси сред тази беднотия. И разбрах - това не беше шегичка... цялата история не беше игра. Тази жена ми имаше доверие...
Когато доведе коня, главата ми клюмна.
Кранта. Стара и проскубана кобила.
Само че ние, арманците, сме майстори-коневъдци. Посресах я, почистих я, изтърках и с някаква четка корема... това можах само да направя. Качих се на коня и благодарих на Дракона, че никой арманец не може да ме види...
Целунах й ръка на Майката... помислих си, какво ли е изживяла, как ли е оцеляла след загубата на сина си; как ли е склонна да помага на тези, които някъде могат да убият детето й... как ли се осмелява да се занимава с това, откъде ли черпи енергия.
А тя ми се усмихна и ме огря. Забравих за външността й...
-- На север, Аледар; на север е Фангориат. По пътя ще настигнеш Леков... кажи му, 4е имаш благословията ми, дъще. И се пази... Меча! Не забравяй да го потулиш някъде...
-- Майко, -- сетих се внезапно аз. -- Какво гласи легендата?
Тя помръкна някакси.
-- Казва, че чужда принцеса ще спаси Фангория, -- отвърна ми и надяна на китката ми нещо като гривна от плат, за да скрие татуировката. -- Нищо друго, дъще, нищо друго. Нали знаеш какви са легендите...
Забих пети в хълбоците на коня, усмихнах се и потеглих.
Съдбата ме чакаше.
Чака ме...
|