Той просто си лежеше там... в локва синя кръв.
Лежеше и дишаше бавно. От дъха му се повдигаха малки смерчове от прах... защото главата му беше забита в земята.
Скочих от гърба на коня... А Драконът отвори очи и в тях видях такава мъка, такава болка... и страх... той гледаше Феарад и очите му... очите му бяха изпълнени с тих ужас... както когато той се приближаваше и аз бях в ужас......
-- Не се приближавай, дете... -- каза той хрипливо... Опитвах се да си припомня всичко, което знаех за драконите... а то беше малко... горкият Ариан, къде си сега, когато имам нужда от теб?...все става така......
-- Какво се е случило?-- попитах тихо. -- Кой ти го направи?
-- Не си ли чувала за Риман?-- опита се да се засмее той, но вместо смях се закашля и цялото му тяло се сви от болка... В гърдите му беше забита стрела, огромна стрела.
Тогава почувствах... отдавна не бях чувствала нещо положително; почувствах болка... болеше ме неговата болка. За пръв път чувствах нещо към някой друг.
Направих една крачка напред, забравих страха си... до Дракона изглеждах толкова малка... А той, дори и ранен, си беше страховит...
-- А ти... Аледар... Аледар, нали?-- прошепна той.
-- Как позна?
-- Защо тръгна, мила? Знаеш ли какво те чака? -- гледа ме, все едно че прониква в съзнанието ми...
-- Не, не знам. Не ме и интересува. ....И мен не ме интересува.......
-- Защо изостави семейството си? -- пита той настоятелно. -- Кажи ми.
-- Не можех да живея така повече, не можех... ...не мога, не мога......
-- Ти си едно разглезено дете, Аледар... -- поклаща той глава, макар че я е повдигнал едва едва над земята...---Ох...,--простена той съвсем по човешки... --Умирам, умирам!-- извика той с цялата енергия, останала в тялото му. Крилете му потрепериха от болката.
--Моля те, кажи ми с какво да ти помогна, кажи ми... -- изпаднах в паника, не понасям да гледам чужда болка...
Но той не ме слушаше...
Изведнъж се състредоточи, очите му светнаха...
-- Запомни това име, Аледар - Риман. Риман, убиецът на Дракони. Риман -тиранинът. Маи... все пак не си чак толкова разглезена, колкото смятах... искаш да ми помогнеш... ще ти подаря нещо, Аледар...
|