Чета ви и се чудя кой крив и кой прав. Вярно е, че бездомните животни нямат място на улицата-там където има хора, които се страхуват от тях, там където има деца, които си играят с тях и могат да се разболеят непоправимо. От друга страна, дали тези които толкова ги мразят биха могли със собствените си ръце да ги умъртвят или само си чешат езиците тук?
Циганите-дърпали обществото назад. Да, ама ако започнем да убиваме от последния в групата(за да не тегли цялата група назад), нали след него идва ред на предпоследния, на пред-предпоследния и така...до първия.
Съмнявам се някой от нас тук да може да даде рецепта за справяне с проблемите, но аз си мисля, че ако всеки(ама наистина всеки) си върши добре, отговорно и принципно работата проблемите могат да се решат. Ако служителите отговорни за обезпаразитяването и кастрирането на кучетата си вършат работата отговорно, популацията им ще намалее драстично, ще останат само случайно необхванати в процеса. Ако собствениците на кучета не изхвърлят на улицата народилото им се нежелано потомство,а контролират популацията на собствените си любимци, ако не допускат собствените им "мъжкари" да се проявяват на улицата като секс-машини, ако..., ако...
Ако социалните работници не стоят само в мръсните си канцеларийки, а тръгнат из гетата да прибират циганчетата родени и отглеждани в ужасни условия(ако могат да се нарекат условия), добросъвестно и упорито да работят за ограмотяването на родителите им и да им набият в тъпите глави, че и децата им ще мизерстват като тях ако не учат, отново ако..., ако...
Въобще не се заблуждавам, че само това са ни проблемите-като започнем от последния метач на улицата и стигнем до "първите" мъже и жени на държавата, все "вземи единия-блъсни другия". Ама всеки се е окопал в някаква дупчица, чувства си се удобно там и не ще да си разваля спокойствието.
Пишейки всичко това абсолютно осъзнавам, че за нашего брата българина, това е само утопия, защото ние докато не изкръшкаме от работа, докато не краднем каквото можем, докато не унижим, когото можем сигурно ще се разболеем, но за съжаление не виждам друг изход.
|