Много добра инициатива, но не съм сигурна доколко има почва у нас и в българското съзнание.
Ето един случай . Почти всеки ден съм с детето в парка и имам възможност да наблюдавам.
Има една майка с момченце на около 3 годинки и бебе на няколко месеца. Първо искам да ви кажа, че съчувствам на тази майка , не я упреквам, но не мога да я разбера. Тя просто не знае как да се отнася с детето си.
Личи си ,че базовите нужди на това дете са задоволени, винаги е добре облечено и изглежда добре хранено. Виждала съм ги в магазина, как тя го пита троснато какво иска за ядене .
Майката винаги е начумерена ,вижда се колко й е досадно да се занимава с детето и почти постоянно крещи по него. А то е доста палавко. Все ще блъсне друго дете, все ще изземе играчката на някого. И в тези случаи майката му крещи, да не прави така, казва му, че е лошо. Но никога не му казва ,нито показва как е правилно да постъпи. Тя не пропуща да отбележи колко лош, глупав и непослушен е синът й, и смята,че той нарочно я ядосва.
А всъщност детето е много мило и интелигентно, но просто е хиперактивно.
Говоря си вчера с него и го питам `Саше, майка ти защо е ядосана?`( малко труден за 3годишно дете въпрос) .Той ми отговаря` Защото взех топката на Влади.` Много се впечатлих от отговора му и си мисля, че детето си е съвсем нормално и дори много умно.
Просто някой трябва да помогне на тази изнервена и уморена майка.
Мислите ли,че трябва да сигнализирам за този случай? Мисля, че има емоционално насилие, но коя съм аз , че да се бъркам в живота на семейството!?

Редактирано от Bидa на 22.06.09 08:38.