Това, което описваш, се нарича морален тормоз.
Има една книга - казва се "Моралният тормоз" на Мари - Франз Иригоайен.
Без да е с претенции за кой знае каква професионалност, може би ще е полезно на жената да прочете и да види, че това не се случва само на нея. Че този тип поведение е типичен, често срещан. То е болестно поведение, както и в болестно поведение се превръща поведението на жертвата, от един момент нататък.
Първата крачка е осъзнаването. Всичко започва от там.
После човек взима решение...Варианти винаги има - ако си й близък / приятел, в това трябва да я убедиш - варианти винаги има. Вариант не е, да си жертва на собствения си страх да го оставиш да те убие - морално и психически, известно време преди да те унищожи и физически.
Човек си прави изборите после.
И, за тези избори, които правилни или не, никой не му е виновен. Можеш само да подадеш ръка. но не можеш да накараш никого да я поеме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите