|
Но ресурсите не стигнаха - времето най-вече.
А и може би всичко е било само една илюзия и човек не може да поправи подобна грешка в матрицата? - след толкова целене в тъмното, най - после едно в целта!
Не, никак не ми е смешно!
Първо, в случая, изобщо не съм съгласна с колегата - модератор, въобще не е въпрос на това, че е "най - лесно да избягаш" - насилието не е порсто някакъв проблем, през който преминават и двамата...някакво заболяване, някакво бедствие - насилието е начин на поведение. Насилието е вродено в характера и възпитано (оставено да вирее) от ранна детска възраст. насилието не е проблем на насилника. А само на жертвата, уви!
Знаеш ли, нещата са много прости - всеки може да упражнява насилие. Казано още по - просто, всеки може да бие, особено тези, които са по - слаби от него!
Ама, повярвай ми, нищо по - лесно няма на този свят - точно толкова лесно, колкото да хванеш едно цвете и да го счупиш - не ти изисква никакви усилия, нали? И, ако си бясна (на този, който ти го е подарил, примерно), не ти коства и много замисляне, нали - прости взимаш, късаш и - толкова!
Затова, преди да се оплиташ в някакви разсъжения, които само те зациклят все повече, помисли върху следното:
1. Всеки мъж може да бие жена! И най - слабият мъж е по - силен от най - силната жена и това е просто физически и биологически определено! Не е негова "заслуга"!
2. Всеки човек, в това число и всеки мъж, все някога изпада в афектно състояние. И все някога се скарва / ядосва на жената до себе си.
3. Въпреки 1. и 2., обаче, не всеки мъж бие (особено, по - слабите от себе си!).
4. няма нищо по - лесно за един човек с физическо надмощие, когато му свършат аргументите, да включи шамарите и юмруците (и всички по - нататък...) - и това не означава, че той има проблем!
Това означава, че проблемът е той! Това означава, че това е негова поведенческа характеристика - и, повярвай ми, от болест, от наркотици може да има оправия, от собствения характер, оправия няма! - защото просто никой не може да избяга от същността си. Тя не подлежи на лечение.
Да, определени реакции могат да се поттискат...за известно време. Но, ако някой може да посегне на жена (без да е самозащита), значи това е естествената му реакция в момент на афект или раздразнение!
Нещо повече - това е реакция, която той доказано не владее.
5. - обаче, е още по - важно - жертвата... Типично за всяка жертва на побой, изнасилване или психически / сексуален тормоз, е, че тя бива карана да се чувства виновна. Защото тя не е направила нещо си - за да му помогне. Защото тя...не е могла да го предотврати...защото тя...е била на погрешното място в погрешното време...защото тя...се е държала еди как си...с което го е провокирала и т.н. и т.н.
мога надълго и нашироко да и обяснявам механизма на "изместването на тежестта" от себе си към насилника...Но не е интересно. Важното е, че той просто действа.
И, това, че ти си направила необходимото, за да се спасиш физически от него, е една достойна за уважение, смела постъпка! Постъпила си по единствения правилен начин. Помогнала си на този, който е имал нужда от помощ - на себе си. Но - не изцяло.
Справянето с физическото отстраняване на насилието, обаче, е само част от процеса. Предстои ти, според мен, така, както те чета, още път в това, да излекуваш и душата си.
Да убедиш себе си, че не това е, което ти заслужаваш. Че не ти носиш каквато и да е вина или отговорност за нечии поведенчески реакции и нечия изкривена ценностна система.
Както и, както сама каза, да допуснеш някого отново до себе си и да можеш да се довериш - без страх, че това отново ще се повтори. Това е финалният етап. До него можеш да стигнеш не само, изхождайки от това, че "не всички мъже са като онзи". Ще стигнеш, когато, ДЪЛБОКО В СЕБЕ СИ, си убедена, че не това е, което заслужаваш. Не това е, което искаш . И не това е, което някога отново ще допуснеш.
Когато си убедена, че заслужаваш любов.
За целта, обаче, трябва отново да заобичаш себе си. Което искрено ти пожелавам!
Така че, наистина, остави насилниците и тяхната терапия - "терапията" се нарича възпитание на ценностна система - за което годините отдавна са отминали! Той не може да се "излекува", нито да се промени - а и няма нужда - на него му е много лесно така, независимо колко видимо "съжалява" и какво си мислиш ти!
Въпросът е, дали ти можеш и искаш да се излекуваш от това, което ти е причинил - не на тялото, а на душата...
Ако искаш, винаги ще намериш протегнати ръце, които да ти се подадат!
Не знам дали това ще ти помогне, но ти далеч не си единствената! Което означава и, че не си сама. Милиони жени по света, у нас, в твоя град и в този клуб, който е едно малко виртуално кътче....са имали твоята съдба. Срещаш такива всеки ден, навсякъде - без дори да знаеш, защото те никога не говорят за това...или, ако говорят, то е рядко...или, прекалено късно...
Малцина, за съжаление, имат дори твоя кураж - да направят първата и най - важна крачка - да отстранят насилника и да се защитят по начин, по който той да не може повече да ги наранява.
Милиони жени по света всеки ден умират - вследствие домашно насилие. И още много по толкова умират всяка минута - психически, макар да продължават да дишат (и, евентуално, ходят) все още по тази земя.
Та...сигурна ли си, че техните биячи, палачи или т.нар насилници - са тези, които имат нужда от помощ?
Редактирано от Markizata на 27.11.07 00:45.
|
Re: Прав си, разбира се. [re: SeveNinety]
(чиста енергия)
