Здравей и ти!
Случилото се е явно ужасно, опитай се да се успокоиш - знам, че не е лесно! Много жени са се озовавали в твоето положение - изключително много! И са се справяли! Ще се справиш и ти!
На първа страница, малко по - нагоре, има тема "Информация и важни линкове" - вътре има доста информация по въпроса, която се надявам да ти бъде от полза.
При всички случаи, единственото разумно и здравомислещо е, да се отделиш от този човек. Явно не сте и женени. остава въпросът, той ли живее в твоето жилище или ти в неговото? Имаш ли къде да отидеш и имаш ли средства, с които да се издържаш? И, ако нямаш, готова ли си да търсиш други варианти за помощ в началото и, да направиш необходимото, за да си стъпиш на краката , да бъдеш независима и това повече да не се повтаря никога?
По въпроса за медицинското свидетество - налагало ли се е да посещаваш Пирогов или друга болница, в населеното място, където живееш?
Всеки лекар, от когото си потърсила помощ (интернист, хирург, невролог, впоследствие може и психиатър) може да издаде свидетелство (епикриза) за състоянието ти (физическо и психическо).
Ако имаш травми, натъртвания и други наранявания, добре е да отидеш при най - близкия възможен лекар, който да ти окаже помощ и да ги засвидетелства документно.
Делото за домашно насилие и иск за вреди (в които можеш да предявиш сума за обезщетение, както и можеш да ограничиш правото му на достъп до теб и мястото, където живееш или, евентуално, дори, да го вкараш в затвора) е един последващ етап.
Първо трябва да се погрижиш за оцеляването си и здравето си.
Може би най - доброто в тази ситуация е било, да извикаш полицията моментално.
Въпреки, че не си го направила, не пречи да заведеш жалба в прокуратурата. Не, че това ще ти помогне кой - знае колко.
Но, първостепенното е, дали искаш да си помогнеш и да се отървеш от насилника веднъж завинаги, или искаш да се оплачеш тук и, след като ти зарастнат раните (физическите) и, след едно "извинявай" (или без) от негова страна, да си заживееш пак по старому, в очакване на следващия път....
Дано да съм била от помощ...пиши пак!
|