Аз честно казано от няколко години се опитвам да го зачеркна от мислите си и да не мисля за неговото жалко съществуване изобщо и донякъде успях...Но ми стана много криво като го видях и затова имах нужда да споделя.А на въпроса ти каква съм сега-аз съм объркана,своенравна и общо взето човек на настроенията...Уж съм силна и уверена,но това не е точно така.Това е позитивното което извлякох от цялата ситуация,защото се научих да прикривам болката и огорчението ми.Сега вече на 21 гледам назад и мисля за всичко което съм можела да направя и не съжелявам за решението си,защото това е минало,а не мога да върна времето назад.Възмездието ще дойде от само себе някой ден,може би,но предпочитам да мисля за бъдещето ми което ще е прекрасно,дотолкова колкото зависи от мене.Достатъчно дълго отмъщавах на мъжете,за това което се случи и мисля,че е време да обичам и да ме обичат.Дали тези две години тормоз ме промениха-да и изградиха характера ми в съвсем друга насока,дори в сексуален аспект промени предпочитенията ми,но мисля,че достатъчно дълго съзнанието беше роб на НЕГО и делата му.Аз обърнах нова страница,а ако той не е толкова по-зле за него.Нека той има безсънни нощи и угризения,защото аз смятам вече да не се тормозя за делата на един изнасилвач!!!!

Уф,че меришеееееееееее

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите