Не търсих помощ и определено не споделих с никой първите две години,защото той беше дете на семейни приятели,а и честно казано не желаех да причиня това на родителите си!След това просто исках да го изтрия от съзнанието си,но не се получи и тогава разказах за това на приятелка и може би говоренето ми помогна да не се побъркам.Винаги съм си мислела,че аз съм виновна за това,защото сама влязох в устата на вълка,но тогава никога не съм и помисляла,че ТОЙ- най-добрия ми приятел откакто бях трети клас би ми го причинил.Все пак аз търся и положителната страна от случилото се,той ме накара да порастна по-бързо и изгради у мене доста силен характер.

Уф,че меришеееееееееее

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите