Ти се будалкаш с моята тъща, но щстието се смили над мене и вече нея я няма всред живите. Но сега ми се явява като дух и по цяла нощ вратата на гардероба скърца, като не ме оставя да дремна нито за миг. Това ако не е насилие...!

Но както и да е - тъщата я няма, но съседа още е жив. Непрекъснато насъсква кучето си да ме лае. То ме лае даже и след като го ухапах за респект. Но съседката не ме лае. Тя само ме черпи с кафе всеки ден, когато съседа отиде на работа. Понякога реве на рамото ми, защото съседа я бие често, но аз винаги намирам съответен начин да я успокоя. Толкова много я успокоявам, че тя даже не се жалва в полицията и на други подобни места за пердаха, който яде почти всеки ден от съседа. Мазохизмът броди всред хората.
Веднъж даже аз доведох полицай у суъседката за да може да види насиненото й око. Тогава няколко седмици тя не ме канеше да пия кафе, но полицаят всеки ден си пиеше кафето у тях. През този период съседката се развесели, разхубави и за почна даже да си тананика, когато простираше праните гащи на мъжа си. Тя често му пере гащите - изглежда той няма други, а тези явно много ги цапа. Но когато по някаква погрешка простря чужди прани гащи на балкона, тогава цяла седмица ядеше пердах по два пъти дневно. За да не си помисли съседа, че тя е простряла моите гащи и аз да изям боя, цял месец ходих на пазар по гащи(естествено, че долни) за да се вижда, че те са си на мене, а не на въжето на съседския балкон. Даже не си ги сменявах за по-голяма автенточност. Но полицаят престана да идва. Чак, когато изсъхнаха тези чужди гащи той дойде веднъж, изглежда да си прибере нещо забравено и повече не се вестна. Тогава съседката започна отново да ме кани на кафе всяка сутрин.