Или "Историята на Пенчо - притежателя на антики" :
Българина по принцип е глупаво и наивно същество. Незапознатия българин, притежаващ няколко пощенски марки, счупен златен часовник, сабя без кания, каска, някой ръждив щик, очукан орден или някаква друга антика обаче, е триж по-глупаво и наивно същество ! Ето как в общи линии се развива една такава история с продажбата на скъпи "антики" :
Етап 1 : В някакъв момент от живота си, лицето (примерно) Пенчо си спомня, че някъде в мазето има 3-4 албума стари пощ. марки, или счупен златен часовник, сабя без кания, каска, някой ръждив щик, проядена униформа, очукан орден или някаква друга антика, останали от дядо му, прадядо му, или пра-пра-лелинчо му.... Отива, внимателно изравя скъпоценните "антики" изпод куп боклуци и решава да ги продаде. В този момент Пенчо вече се вижда как е продал антиките, взел е хиляди (а защо не и милиони) красиви, зелени доларчета, забогатял е почти като Роман Абрамович, и кротко се припича на бяла яхта нейде около Монте Карло, в компанията на поне 3 полуголи манекенки...
Етап 2 : С блеснали очи, Пенчо започва да търси платежоспособен купувач на антиките. Преравя хиляди сайтове, свързва се със стотици западни колекционери, пита в други сайтове, снима, праща снимки, прави си дори собствен сайт, обяснява надълго и нашироко, хвърля тонове безмислен труд, дори се стяга да пътува за чужбина, щото, видите ли, тука никой не го разбира и не иска да му плати мечтаните хилядарки.... Отговорите на колекционерите идват един след друг, и в общи линии всички гласят едно и също : В тези предмети няма нищо стойностно и нищо от тях не ме интересува.
Накрая Пенчо попада на истински каталог за различни антики. С удивление вижда, че всичките му предмети струват някъде около 0.001% от мечтаните цени..... При положение, че колекционерите плащат максимум до 30% от каталожната цена, както и да ги смята Пенчо, не може да изкара стойността на "златната колекцията" над няколко билета за кино ! Очите на Пенчо вече са помътнели и яхтата с манекенките бавно се стопява в далечината...дълбоко в душата си, Пенчо вече тайно съжалява, защо още в началото не прие "оная" оферта, от оня "нечестен" български антиквар - 50 лв. за всичко....
Етап 3 : Пенчо тръсва глава, в очите му грейва злобен блясък, юмруците му се втвърдяват, и той яростно прошепва : Всички вие сте тъпанари, нищо не разбирате от антики ! След което връща обратно боклуците в мазето....където някой прекрасен ден ще ги намери пра-пра-пра-внука на Пенчо и историята ще започне отначало !
|