Не бе, не купувам нищо, само искам да ви разкажа нещо :
Българина по принцип е глупаво същество. Незапознатия българин, притежаващ колекция от пощенски марки обаче, е триж по-глупаво същество ! Ето как в общи линии се развива една такава история :
Етап 1 : В някакъв момент от живота си, лицето (примерно) Пенчо си спомня, че някъде в мазето има 3-4 албума със 400-500 или дори 1000 стари пощ. марки, останали от дядо му, прадядо му, или пра-пра-лелинчо му. Отива, внимателно ги изравя изпод куп боклуци и решава да ги продаде. В този момент Пенчо вече се вижда как е продал марките, взел е хиляди долари, забогатял е почти като Роман Абрамович, и кротко се припича на бяла яхта нейде около Монте Карло, в компанията на поне 3 полуголи манекенки...
Етап 2 : С блеснали очи, Пенчо започва да търси платежоспособен купувач на марките. Преравя хиляди сайтове, свързва се със стотици западни колекционери, пита в други сайтове, снима, праща снимки, прави си дори собствен сайт, обяснява надълго и нашироко, хвърля тонове безмислен труд. Отговорите на колекционерите идват един след друг, и в общи линии всички гласят едно и също : В тази колекция няма нищо стойностно и нищо от тези марки не ме интересува.
Накрая Пенчо попада на истински каталог за марки. С удивление вижда, че всичките му марки струват от 2 до 8 цента бройката. При положение, че колекционерите плащат максимум до 30% от каталожната цена, както и да ги смята Пенчо, не може да изкара стойността на "златната колекцията" над 10-15 долара (15-20 лв.)! Очите на Пенчо вече са помътнели и яхтата с манекенките бавно се стопява в далечината...дълбоко в душата си, Пенчо вече тайно съжалява, защо още в началото не прие "оная" оферта - 30 лв. за всичко....
Етап 3 : Пенчо тръсва глава, в очите му грейва злобен блясък, юмруците му се втвърдяват, и той яростно прошепва : Всички вие сте тъпанари, нищо не разбирате от марки ! След което връща обратно марките в мазето....където някой прекрасен ден ще ги намери пра-пра-пра-внука на Пенчо и историята ще започне отначало !
|