Точно снощи ме ухапа една мъжка Акита, и съм просто потресен от невъзмутимото държание на някои собственици. Прибирам се аз по една тъмна уличка и гледам в далечината застанало точно по средата на пътя, седи на едно място и ме гледа. Приближих се бавно и посегнах да ми подуши ръката, но започна да ръмжи, и докато се оттеглях назад ме ръфна по коляното. Кучето не ми даваше да продължа напред. По едно време се приближи някакъв и кресна "Аре махай се оттука". Помислих си че говори на мен и продължих напред, но кучето ме нападна отново, и трябваше да спра на едно място за да не ме ухапе пак.

А собственика ми вика: "Давай смело, всичко е наред". Викам му "Смело, смело, ама хапе!". И онзи седи отстрани и само наблюдава. Почнах лека-полека да се изнизвам, и кучето ми препречи пътя; чувствах се като овца от стадо. Най-накрая ми омръзна да чакам стопанина да ми съдейства, и започнах да крещя на кучето да се маха. Чак тогава онзи започна да се кара на кучето, то се оттегли, и аз си продължих напред.

Единствената причина поради която не скочих да пречукам това куче е че стопанина му през цялото време беше отстрани и наблюдаваше, и че бях със скъпо и хубаво яке.

Как може такова безобразие?! И аз имам голямо куче, но винаги когато досажда на някой се намесвам и си го щраквам на повода; недай си боже да ухапе някой (не се е случвало досега)! Подобни хора втълпяват омраза към самата порода. Животното не е виновно, то просто си действа първосигнално.

PURE ENERGY

Редактирано от coleen на 14.02.13 09:00.