Възможностите за разговори със съседите са вече изчерпани, те очевидно нямат намерение изобщо да се съобразяват с никого. Защото и други стопани на кучета, с които съм споделяла проблема също се оплакват и на тях най-малкото не им е приятно да се срещат с ротвайлера. А някои направо се страхуват като мен. Аз разбирам, че вече стигам до психоза и понеже виждам, че това се задълбочава, реших да поискам съвет. Явно е, че сама трябва да се справям със ситуацията по някакъв начин, тя е просто нетърпима и неуправляема. Не може така да продължава - дотук вече година и нещо, откакто се преместихме в това жилище, това е всяка сутрин панически страх да си изведа кучето. Слава богу, следобед никога не сме се срещали...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.