|
Натрупаните знания за лековитостта на растенията датират от хилядолетия. Те са били предавани от поколение на поколение. Така съхраненият опит за богатия и разнообразен растителен свят е послужил за създаването и запазването на нapogнaтa медицина. Много от дрогите и лeкapcтвaтa, които днес се употребяват в научната медицина като изпитани лекарствени cpeдcтвa, са взети от нapoднaтa медицина (кокиче, гороцвет, ружа, сънотворен мак, тинтява, вълнест напръстник, момина сълза, глог и др.). Oткpититe от човека лекарствени растения не са били прилагани само за терапия при различни болести - много от тях са използвани като храна и за други цели.
Лечението с билки е ефикасно не само при хората, но и при животните. Разбира се, изключение не прави и кучето. Като всяко живо същество то също боледува, напълно зависимо е от човека и той носи отговорността за здравето му… Билколечението може с успех дa се прилага при кучето, но за това са необходими определени познания и спазването на някои задължителни условия. В противен случай ефектът може дa е обратен.
Какво трябва дa знае всеки собственик на куче, преди дa посегне към билките?
Преди всичко е необходимо дa се наблюдава кучето, както и дa се различават най-общите реакции на болното и на здравото животно, защото изходът от всяка болест дo голяма степен зависи от ранната диагноза. Ако кучето е: безразлично; слабо подвижно; не се отзовава при повикване; не размахва опашката си, а я крие между задните крака; носът е сух, често горещ; очите отделят обилен секрет или са сухи, без блясък, при тежко състояние могат да бъдат хлътнали дълбоко в орбитите; телесната температура е повишена (нормалната е 37.5-39С) и при голям брой болести може да достигне 41С; липсва апетит или е понижен; налице са признаци, които показват разстройство при храносмилането (диария, повръщане, запек) или на дишането (кашлица, хрипове, задух, хълцане), както и всяко изменение на космената покривка или на кожата, тогава може да се твърди,че кучето еболно. Разбира се, при установяването на най-малкото неразположение кучето трябва да бъде прегледано от ветеринарен лекар, който да постави точната диагноза. В зависимост от нея се определя и съответното лечение.
Терапията с билки при заразни болести - бяс, гана, инфекциозен хепатит, парвовироза, лептоспироза, салмонелоза, стафилококоза, туберкулоза, предизвикани от вируси или бактерии, както и някои заразни болести, предизвикани от гъбички (микроспория, трихофития, фавус) може дa се прилага като съпътстващо, помощно cpeдство към медикаментозното лечение, назначено от лекаря, и то само в определени моменти (цикли) от развитието.
Трябва дa се има предвид и обстоятелството, че някои лекарства са несъвместими в комбинация с билки и затова е по-добре дa не се експериментира с живота на кучето, а всяко лекарствено cpeдствo дa се прилага самостоятелно, като се спазват указанията на ветеринарния лекар или посочените за конкретната билка.
Като се изключат изброените по-горе болести, почти за всички останали, от които кучето най-често cтpaдa, билкотерапията е приложима и ефикасна. Тук може дa се посочи групата на незаразните и повечето от паразитните болести, както и лекуванeтo на рани от различно естество, травми, кръвоизливи, изгаряния, измръзване и други.
ОБЩИ ПРАВИЛА
Тъй като различните видове лечебни растения си приличат, а само един от тях има лечебни свойства, най-добре е необходимата билка да се закупува от билкова аптека, а не да набавя индивидуално, за да се избягнат грешки. Освен това, за да се получи качествена дрога, всяка билка се бере в точно опреде¬лено време от развитието на растението при спазване на много условия, които гарантират чистотата на получения материал, както и количеството на активните вещества на дрогата, които имат лечебни свойства.
Във всички случаи, когато се използват билки - самостоятел¬но или комбинирано, посочените дози и начинът на приготвянето им се спазват стриктно, за да има резултат. Често в желанието си кучето да оздравее по-бързо, някои собственици увеличават по свое усмотрение количеството на дадено лекарство или честотата на даването му. Това е недопустимо и ефектът е отрицателен, като най-малкото усложнение при такава атака от препарати е увреждането на бъбреците на кучето, които по принцип са много натоварени.
Тайната на билките е в точно дозираното количество, поемането им в точно определено време и в приготвянето им по строго определен начин.
Най-общо, еднократната доза, която трябва да се дава на кучето, се определя от възрастта му:
За куче от 2 до 10-годишна възраст - 1 доза
За куче от 1 до 2 години - 2/3 от дозата
За куче от 9 месеца до 1 година - 1/2 от дозата
За куче от 8 месеца до 10 месеца - 1/3 от дозата
За куче от 6 месеца до 7 месеца - 1/6 - 1/4 от дозата
За куче от 3 до 4 месеца - 1/8 до 1/4 от дозата.
За куче от 1,5 до 3 месеца - 1/12 до 1/8 от дозата.
ЗАБЕЛЕЖКА:
Винаги се приготвя цялото количество, посоче¬но в рецептата, от което се дозира cпoрeд дaдeнaтa схема.
Продължителността на терапията се определя в зависимост от лечебната цел и от състоянието на болното куче.
Не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че всяко куче е с определена индивидуалност и наследствени предразположе¬ния към някои заболявания. Много голямо значение за изхода от тях оказват възрастта, общото физическо състояние, условията на отглеждане и най-важното - кога е започнало лечението. За някои болести изчакването е фатално, при други преждевременното прекъсване на терапията може да стане причина по-късно за хронични заболявания или други усложнения. Опасно е и прила¬гането на "изпитани рецепти" от познати, които може да са ефика¬сни при съвсем други ситуации. Самолечението, както и изпробването на различни средства, без да е поставена точна диагноза от какво страда кучето, могат не само да влошат състоянието му, но и да замьглят типичните симптоми на действителното заболяване. При такива "експерименти", които за съжаление не са изключе¬ние, собственикът на "опитното" куче твърде късно се обръща за квалифицирана ветеринарно-медицинска помощ. Дали на болнотокуче ще се дaват лекарства или билки, зависи от конкретния случай, но подходьт винаги трябва да е един - научен, което е гаранция за благоприятния изход на дадено заболяване.
Фитотерапията (билколечението) е най-старият метод на лече¬ние, но тя също вече е поставена на научна основа, макар че голям брой лекарствени растения .се предписват все още на базата на резултатите от дългогодишното им прилагане, както и въз основа на опита на народната медицина. При терапията с лекарствени растения са необходими освен знания, също и опит и критичен поглед върху възможността за излекуване на дадено заболяване от страна на лекаря, който определя диагнозата на болното куче. При възможност да се използват както лекарства, така и билки, по-целесъобразно и по-полезно за организма на кучето е да се предпочетат билките. Те не дават странични ефекти, не са така драстични като въздействие, винаги може да се осигурят, и при правилно лечение (като доза, подходящ избор на билка, начин и продължителност на приложение) гарантират оздравителния процес без риск от рецидиви.
ФОРМИ НА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ
Най-широко прилаганата и най-целесъобразната форма на приемане на растителните дроги са прясно приготвените водни извлеци - запарките и отварите. В зависимост от вида на растителната част (листа, цветове, кори, корени или коренища и др.) се предпочита една от двете форми.
Кори, корени, коренища, одървенели стьбла от тревисти растения и др., които набъбват трудно и се извличат бавно, а така също и дроги, които съдържат слузни вещества като корени от ружа, ленено семе и др., е целесъобразно да се накисват във вода с температура 20С в продължение на около 6-8 часа и след това да се кипят в продължение на около 15 мин.
Листа, цветове и други дроги, които се извличат лесно, обикновено се заливат с вряща вода, оставят се да престоят с водата 10-20 мин., след което полученият извлек – чаят - се прецежда и според предписанието се приема топъл или студен.
Безразборното комбиниране на чаени смеси от голям брой дроги е неправилно, като се има предвид, че лечебните растения съдържат най-различни вещества, които могат да си взаи¬модействат, а също да влязат в несъвместимост едни с други. В някои случаи едно растение съдържа няколко полезни вещест¬ва, чиято комбинация може сполучливо да се използва.
ТЕХНОЛОГИЧНИ УКАЗАНИЯ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИ ФОРМИ ОТ
ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ
Растителни сокове
Такива сокове се препоръчват при простудни, стомашно-чревни заболявания, като се приготвят от пресни зеленчуци, плодове, корени и др. Полученият сок се смесва с прясна отвара от ориз или овесени ядки.
Видове водни извлеци - чайове от лекарствени растения
Ако се приготвят със студена вода се наричат настройки, а с вряща вода - запарки. Ако се загряват при определени условия с гореща вода - отвари.
При запарките след заливането на дрогата с вряща вода, запарката се разбърква постоянно в продължение на няколко минути и след това се прецежда гореща. Този начин се използва при чайове от листа, цветове, семена,
Подземните растителни части (грудки, корени, коренища) се заливат с гореща вода и се варят по-продължително време (15-30 мин.), престояват още толкова време и след това извлекът се прецежда. Така се приготвят отварите.
Дроги, на които част от съставките се разтварят лесно в студена, а друга част - в гореща вода, се наставят на студено, извлекът се прецежда и след това дрогата се възварява с ново количество вода, както е посочено по-горе.
При приготвяне на лапи, компреси и др. дрогите (лайка и др.) се смесват с малко гореща вода или се възваряват с малко вода, кашата се размазва гореща върху плат и се налага върху болното място, като се увива с ленен или вълнен плат.
Това са най-приложимите форми при лечение с лекарствени. растения на кучето. И тъй като всяка билка се приготвя по определен начин, необходимо е да се спазват посочените технологични указания и конкретните препоръки.
СПЕЦИАЛНА ЧАСТ
Обикновено дадено лекарствено растение може да се прилага при различни заболявания и затова подходящите за терапия на кучето видове са разгледани в този аспект. За да не се допускат грешки, лекарствените растения са описани и подредени под азбучен ред въз основа на латинските им наименова¬ния. Ботаническото описание на видовете не е дадено, тъй като не е препоръчително собствениците на кучета сами да берат необходимите им билки. Както вече беше посочено, най-добре е да ги закупуват от билкова аптека. Повечето от лекарствените растения имат по няколко народни наименования, затова трябва да се знае латинското название.
Ако се налага кучето да приема вътрешно даден билков препарат и това не става доброволно от негова страна, то собственикът му трябва да избере подходящ начин, за да го застави. За целта може да се използва биберон, лъжица, или спринцовка с пластмасов накрайник. Никога не трябва течността да се излива направо в гърлото на кучето, защото може да се задави, а да се подава на малки порции, от ъгъла на устните.
Билковите препарати винаги трябва да са прясно приготвени. Използваните дроги трябва да са добре опаковани, особено ако са ситно нарязани, защото в противен случай поемат известно количество влага и въздух и при по-продължително съхранение активните им вещества се разпадат лесно. Плесенясали или нападнати от вредители дроги не са годни за употреба.
Д-р Бойка Пощакова
Ваня Ненова
Аз казвам моля и може ли....
|
За билките; билколечението и кучетата
