|
В момента се попитах: политическата класа не демонстрира ли прекомерен страх от движението на Симеон Втори? И какво се крие зад това? Големият въпрос не е ли - как така едно движение, сформирано набързо, буквално за две седмици и сякаш паднало от Марс, изведнъж излиза начело на рейтингите и е на път да се превърне в управляващо мнозинство на предстоящите парламентарни избори. Въпросът е какво се случва и в крайна сметка кой ще понесе политическата отговорност от това? Кой от действащите политици ще каже: виждате ли, тук много сгрешихме и се получи нещо неясно.
Политиката не е научно занимание и нейният смисъл е да бъде убедителна. И най-добрата политическа програма, оценявана блестящо от всякакъв вид вътрешни и международни експерти, не струва нищо, когато тя е неубедителна. Когато една или друга партия не може да убеди публиката в правото си да управлява по-нататък, не става за нищо.
Изведнъж се оказва, че зад царското движение има много хора, които всъщност не искат смяна на политиката, искат само нови лица. Важен въпрос за мен е отношението към движението. Колкото повече то се подлага на критики от всички страни, толкова повече публиката си мисли: има нещо нередно в цялата история, след като всички го сочат като лош пример. Това може да действа обратно, сплотяващо, върху едно съвършено разнородно движение. А може би зад това движение се крият няколко движения. То не е едно, то само изглежда едно, защото има един етикет и тези, които ще гласуват за него, ще изберат една бюлетина. Може би са няколко и е добре чисто аналитично да предвидим какви са тези движения. Казаха се много неща - може да има съвсем авторитарно движение, антидемократично, антипартийно. Може да има протестно, насочено срещу партизанщината. Думата беше употребена от царя, че партиите са неубедителни, че партиите са вътрешно недемократични и не могат достатъчно ефикасно да обновят елита си. Ами това всички го видяхме - с кризите в ръководствата, в опита да се смени елитът. Давам един европейски пример и с това завършвам. Когато стана скандалът с финансирането на Християн-демократическия съюз в Германия, този съюз със стара демократична традиция постъпи по единствения начин, по който можеше да се спаси като политическа партия. Смени радикално ръководството си. Хелмут Кол - политик с такъв международен, европейски авторитет, беше пожертван. При това радикалната промяна стигна до крайност. Те избраха нов председател, още повече жена, от бившата Източна Германия.
Питам се коя българска партия в момента е в състояние да направи това.
акцент
Е, нищо чудно, че изведнъж заради недоволството от тези партии, неспособни да направят най-елементарната демократична процедура на самообнова, ще бъдат наказани! Причините за това според мен тепърва трябва да ги изясняваме и разбира се, много важно е какво ще се случи по-нататък. Аз съм умерен оптимист.
|
ОДС пропиля доверието на избирателите си!