|
Когато комунистическите вождове в световен (или поне в европейски) мащаб в началото на 80-те години (а, може би, и по-рано) разбраха, че не могат да удържат още дълго (дори с репресии и терор) властта си при икономическата несъстоятелност на своите управленски форми, те предприеха колосална акция за "преструктуриране" на своите властови позиции. Опирайки се на мощните структури на тайните си служби, започнаха да създават солидни икономически формации, вливайки в тях националните капитали или национални задлъжнялости. По този начин те замисляха (впоследствие и в голяма степен успяха) да превърнат политическата си власт в икономическа. За да прикрият процеса допуснаха някои демократични свободийки и заговориха за "гласност и перестройка".
В България по това време се създаваха ЗАДГРАНИЧНИТЕ ДРУЖЕСТВА, чрез които в чужбина се изнесоха огромни капитали. Операцията се осъществяваше от ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ. Много млади нейни кадри бяха обучени в западни бизнесшколи и, впоследствие, те се превърнаха в първите бизнесмени и капиталисти на България (Валентин Моллов, Илия Павлов, Красимир Стойчев, Гриша Ганчев и много други, добре познати на всички ни, имена). От 1982 до 1989 г. външният дълг на България нарасна повече от пет пъти. Още преди 10 ноември 1989 започна основаването и на други мощни фирми и групировки (в Цуг - Швейцария е регистрирана първата МУЛТИ). Основна роля в този процес играеше убитият от червената мафия Андрей Луканов.
След "преврата" на 10 ноември, голямата цел на големите играчи е да се осигурят условия, при привидна демокрация, за продължаване и завършване на операцията по ограбването. Изборите през 1990 г. са тържество на измамата. Зорко контролирана от тайните служби опозиция (спомнете си някои от първите лидери на СДС и другите нови политически формации, ролята на Меди Доганов и регистрираната му в последния момент етническа партия) не успя да се противопостави, а в известна степен и спомогна за постигането на тази цел. Голямата МАНИПУЛАЦИЯ И ФАЛШИФИКАЦИЯ НА ИЗБОРИТЕ (изчезналите от централата на СДС изборни протоколи) се случиха и българският народ изпи една огромна чаша студена вода. На фона на зловещите събития в Румъния и особено в Югославия, все пак имахме малко късмет.
Стоките изчезнаха от магазините, а складовете (дори и младежките домове) се пълнеха с бяла и черна техника и се чакаше да се освободят цените за да се направят значителни финансови удари за сметка на злощастния български народ. ПАРТИЙНИТЕ И КОМСОМОЛСКИ ФИРМИ никнеха като гъби, докато квази-политици разиграваха своето театро (телевизията показваше как Емил Кошлуков се разхождаше сред пламъците в горящия партиен дом, например).
ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФИЛИП ДИМИТРОВ се опита да наруши сценария. Опита се да превърне България в нормална държава и да я нареди сред развитите цивилизации в Европа и Америка. За краткото си управлевление спечели доверието им (спомнете си ласкавите оценки на Лорънс Игълбъргър, например). Но това не допадаше на РУСКАТА ГЕОПОЛИТИКА и нашичките новоизлюпени капиталисти (насъбралата сили червена мафия) и набързо бе спретната една класическа кагебистка операция за сваляне на законното правителство. Ахмед Доган беше острието на бръснача, а други основни играчи бяха ген. Виктор Шарапов, ген. Бригадир Аспарухов, дори и президентът Желев. Крехкото парламентарно мнозинство (отново по-слабо образованото, по-слабо информираното и по-възрастното население беше изманипулирано и бе гласувало за БСП или за току-що пръкнали се политически формации през 1991) спомогна за успеха на, напомнящия за времето на Стамболов, комплот. На премиерския пост поставиха МАРИОНЕТКАТА БЕРОВ и това отклони България от пътя й към Европа като я остави в орбитата на Русия (според публичните по-късни изявления на генералът-Бригадир). Отприщи стихията на организираната престъпност, сивата икономика и огромната корупция, чийто плодове берем сега. Един скандален (и подсъдим впоследствие) вицепремиер тогава възкликна: "ЕГАСИ ДЪРЖАВАТА, щом аз съм й вицепремиер!". Групировките омотаха цялото общество. Мултигруп застана на входа и на изхода на всички по-големи предприятия, започна да приватизира (престъпно и "прозрачно") всичко, което й се изпречеше на пътя (включително "шведския" хотел, където седнаха преди няколко дни на една маса Илия Павлов и Симеон Кобургготски). КОНТРАБАНДАТА с акцизни и ембаргови стоки беше безконтролна: влакови композиции и шлепове по Дунава минаваха като на парад. ИНФЛАЦИЯТА растеше. Финансовият министър Стоян Александров (сегашен кандидат-депутат и кандидат-министър от коалиция "За България) й помогна няколко пъти с професионално абсолютно недопустими телевизионни анонси, от които лица и фирми, предварително информирани, спечелиха състояния (за сметка на останалите, разбира се). Като се започна с убийството на Крушата ГАНГСТЕРСКАТА ВОЙНА се разгоря с пълна сила. Жестоки убийства, взривявания се случваха почти всеки ден. По ТВ наблюдавахме много често погребални шествия на мутри с черни костюми и тъмни очила. Вътрешният министър Виктор Михайлов провеждаше "ювелирни" акции, при които българските полицаи се избиваха взаимно, а на него му потреперваха гащите от страх хората на Иво Карамански да не превземат белокаменната сграда на МВР.
Комунистическото и Доганово мнозинство отхвърлиха за по-малко от две години седем-осем вота за недоверие на правителството, а Илия Павлов в кулоарите на парламента обясняваше без свян, че не иска предсрочни избори, защото НЕ МУ СЕ ХАРЧАТ ПОВЕЧЕ ПАРИ ЗА КУПУВАНЕ НА ДЕПУТАТИ.
Последва Виденовото управление, на което няма да се спирам, защото се надявам, че поне за него паметта ни е по-свежа. Ще отбележа само, че ако сега дефинираме като корупция обслужването от СИ-Банк на осигурителните фондове и факта, че тя печели от това (както печелят всички банки по света), то тогава бяха ИЗТОЧЕНИ капиталовите банкови ресурси барабар със спестяванията на вложителите. При това на десетки големи банки. Тогава ПРИЯТЕЛСКИЯТ КРЪГ си присвои "Плама" и фактически я унищожи, а Бургаската рафинерия бе доведена до фалит (!). Българският народ бе оставен без хляб.
ПРЕЗ ТОЗИ ПЕРИОД (1990 - 1997) НА ПРАКТИКА РЕФОРМИ НЕ СЕ ПРОВЕЖДАХА.
Обективните оценки за свършеното от УПРАВЛЕНИЕТО НА ОДС ги дадоха личности и институции, в авторитета на които не можем да се съмняваме: президенти и министър-председатели на най-развитите нации в Европа и Америка, комисари от Съвета на Европа, най-авторитетните международни финансови институции (МВФ, СБ, ЕБВР и много други). Десетки са положителните публикации (някои от тях дори възторжени!) на световно известни институти, агенции и специализирани икономически издания. Изключително силно впечатление ми направиха думите на унгарския премиер при посещението му в България неотдавна, защото Унгария е страна, започнала от почти същите позиции като нас, но нейният народ и политици знаеха отлично каква цел преследват и, понасяйки своевременно трудностите на реформите, стигнаха до там, където ние много бихме искали да бъдем. Популизмът, далаверите и фантасмагоричните обещания и заклинания не намериха хранителна среда в съзнанието на унгарците. И резултатите са очевидни. Докато ние тръгнахме от същата стартова линия, но почти осем години се сривахме главоломно в пропастта (при това носим обща вина за неадекватното си политическо поведение), а сега крещим: "Вижте къде е Унгария! Политиците ни са виновни, че и ние не сме там! Разпни ГИ!" и си търсим магьосници, които да ни телепортират (за не повече от 800 дни) отвъд позицията на Унгария, защото и тя не ни задоволява (и основателно, сравнена с развитите европейски държави).
Не се заблуждавам - знам, че управлението на ОДС е съпроводено и с лъкатушения, с кражби и корупция, с провалили се политици. Но МАЩАБИТЕ на тези явления, в сравнение с предишните власти и властници СА МНОГО РАЗЛИЧНИ! И се доближават до съществуващите в нормалните страни. Друг е въпросът, че недоволните от променения сценарий впрегнаха веднага целия арсенал, познат в световната конспирация, и възползвайки се от неизбежните първоначални непосилни тежести на реформите, взривиха (особено в последните две години) общественото доверие към управляващите. Основна роля изиграха няколко многотиражни жълти издания, добре финансирани от вътрешни (Мултигруп, наследниците на ВИС, СИК и други "застрахователни" компании, замогналите се червени фирми) и външни (мафиотските империи на Майкъл Чорни, Денис Ершов и др.), които манипулативно сипеха слухове, лъжи и откровени клевети по маниера на гьобелсовата и ленинско-сталинска пропаганда. А допуснатите гафове се преувеличаваха с микроскопска прецизност. Червените политици и политическото лоби на българските и руски мафиотски групировки задръстиха ефира с "обвинения" за престъпления. (Вижте какво каза Георги Седефчов в дебата в "Седмица", предоставяйки синята книга за корупцията: "Тук има данни за повече от хиляда сделки, ЗА ПОВЕЧЕТО ОТ КОИТО, има СЪМНЕНИЯ за корупция"). В същото време червената коалиция лансира за ново управление плеяда от бивши министри от престъпни правителства - Стоян Александров, Цочев, Червеняков, Овчаров, Пирински, Трендафилов и др.
Ситуацията сега напомня 1990, но най-вече 1992-ра. Интересите - външни (предимно руски) и вътрешни (трябва да е ясно вече какви) са същите, много и от персонажите са познати - Доган, Бригадир Аспарухов, изредените бивши министри, представителите на Мултигруп, ВИС, СИК, Стоян Ганев, Емил Кошлуков, депутатът във всички парламенти (винаги в различни парламентарни групи!) Венци Димитров, представителите на Желев и т.н. Разликата е, че злочестият български народец не може да бъде излъган да гласува отново за отживяващата БСП и е необходимо нещо ново. Това НОВО предсказа руският алуминиев крал Майкъл Чорни недълго, след като бе изгонен от България.
И ДОЙДЕ НОВОТО ВРЕМЕ…
При всичкото ми уважение към царя до 1997 г., сега не мога да му отредя друга роля, освен тая на марионетката Беров. Може би в една много по-значима пиеса. Но и много по-зловеща, защото възможният сегашен провал на България, ще е провал завинаги. Дошъл си с лозунга "Почтеност във всичко!", царят предложи на българския народ най-грозната лъжа. Той (волно или неволно) организира кампанията си така, че обществото да остане с впечатление, че управляващите му пречат, да се възмути, а по някои от сценариите и да въстане. В суетнята ДА НЕ УСПЕЕ да види какви лъжи му се пробутват в програмата и какви хора - в листите (блясъкът на театралните и ТВ звезди има същата цел: да заслепи погледа и да не се видят основните играчи). И задължително времето трябва да бъде възможно най-малко. И отговори на въпросите, по възможност, да няма!
Камуфлажни са и "блестящите" млади задгранични икономисти, и обявените приоритети за Европа и НАТО (дори и включването на Соломон Паси в екипа). И икономическата програма, и депутатските листи са съставени да удовлетворят чужди на България интереси (руски, мафиотски, на сектата на Муун, на арабските петродолари).
При евентуална победа и управление на НДСВ се избистря рисунъка на един крайно непривлекателен азиатско-арабски модел на родината.
БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ!
ЗА ТОВА, КОЕТО МОЖЕ БИ ЩЕ СЕ СЛУЧИ, ОБВИНЯВАМ:
· Българските власти - законодателна, изпълнителна и съдебна
· Политиците от СДС, Народен съюз, ВМРО, Гергьовден, Евролевицата и всички други, предани на българската кауза
· Честните и неподкупни български журналисти
· Българските интелектуалци
· И всички родолюбиво-настроени българи, които са добре информирани, имат памет и аналитични способности
ЗА ТОВА, ЧЕ НЕ ПРЕДВИДИХА НАДВИСНАЛАТА ОПАСНОСТ И, ЧЕ ПОЗВОЛИХА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ ДА ИНФЕКТИРА И ГАНГРЕНЯСА ТОЧНО КЪМ ДАТАТА НА НАЙ-ВАЖНИТЕ ИЗБОРИ, ПОДТВЪРЖДАВАЩИ ЦИВИЛИЗАЦИОННИЯ ИЗБОР И ОПРЕДЕЛЯЩИ ПОСОКАТА НА РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ТРЕТОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ.
НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА ОБВИНЯВАМ:
· Престъпниците
· Враговете на България
|
Печели /Симеон/ уй в гъзъ.Комунягите печелят
