|
|
| Тема |
 За царедворците, които могат да четат |
|
| Автор | Чykчa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 13.06.01 14:27 |
|
|
|
Трагичната съдба на царя
Ариел Коен, Фондация Heritage
13 юни 2001
Почти всяка посткомунистическа страна си има своя "принц на бял кон", независимо дали e съмнителен емигрант в Полша или Жириновски в Русия. Това не означава, че България трябва да повтори грешките на другите. Впрочем, разликата между глупавия и умния човек е, че глупавият се учи от собствените си грешки, а умният - от чуждите.
Освен всичко друго, "принцът на бял кон" в България е бивш цар. Наистина е удивително как избирателите свързват с него надеждите за бързо и почти магическо подобряване на живота си.
Монархиите са вече демоде. Европейските монархически дворове няма да дадат помощ за България, защото нямат тези средства. САЩ и Западна Европа познават и имат доверие в СДС. Повече от очевидно е, че една популистка смяна на правителството ще подкопае доверието в България, ще забави интеграционните процеси в ЕС и сериозно ще помрачи шансовете за присъединяване към НАТО. В момента СДС е най-добрата възможност за България за интегрирането й към Запада.
През изтеклия месец станаха ясни следните неща:
- Негово Величество Симеон II няма да бъде цар. Дори сега, на върха на популярността си, с добре прикрити амбиции за реставрация, той не може да вземе необходимите гласове, които са му нужни за възстановяване на монархията. И това е естествено. През целия 20 век само една монархия беше възстановена - тази в Камбоджа. /В Испания никога не е била събаряна/
- Симеон няма да е и президент. Няма как да се промени Конституцията за предстоящите президентски избори. А и за пет години неговата популярност, в момента сръчно поддържана от изградената енигма, отдавна ще е избледняла.
- Симеон няма да бъде и министър-председател. Защото неговата партия /наречена движение/ очевидно няма да има абсолютно мнозинство и нито една партия няма да приеме символ, който ще разтревожи света - монарх, който оглавява правителство.
- Симеон няма да бъде и председател на парламента - той просто не се кандидатира за парламента.
- Симеон II няма да стане дори задкулисният лидер, моралната власт, която може да влияе на институциите без пряко да участва в тях. Вече е ясно, че той няма да има контрол върху избраните с неговите листи депутати. Защото няма правен механизъм за това. Повечето от тях той дори не познава. Листите на движението бяха съставени с помощта на хора като Стоян Ганев, Илия Павлов и други по такъв начин, че бъдещите депутати, които заслужават най-голямото уважение могат да се превърнат в малцинство. Много скоро ще видим достатъчно хора на царя, които работят за собствените си интереси, не за неговите. Но при всички случаи историята ще го държи отговорен за действията на неговите депутати. Особено ако блокират присъединяването към НАТО. Или унищожат базата за икономически просперитет, която струваше толкова много на България. Или ако успеят да разпилеят или съсипят това, което е натрупано до момента.
На Кобургготите никога не са им били спестявани критиките. Но ако цар Фердинанд може да бъде обвинен в предизвикването на две национални катастрофи, никой не може да отрече приноса му за модернизацията и европеизацията на България.
Цар Борис може да бъде обвинен в погазване на конституцията и установяване на еднолично управление, но никой не може да оспори усилията му да опази България от въвличане във Втората световна война и спасяването на българските евреи.
Пред Симеон II се появява рискът да остави наследство от фалшиви обещания, ако не и по-лошо - от блокиране на българския път към проспериращия свят. И историята няма да му прости, дори и да е имал най-добри намерения. А това наистина е една трагична роля.
* Авторът е експерт по Русия и Източна Европа
© Copyright Mediapool
| |
| |
| 
|
|
