|
Царят е гол !
от Иван Иванов
През последните десет години една малобройна, но шумна компания кандидат-царедворци у нас с неизяснено финансиране непрекъснато, ден след ден, помпаше главите на мнозинството от нашия народ, обикновени притеснени хора без собствена представа от нещата извън Отечеството, с лъжи-дивотии за един приказен цар, там далеч в "двореца" в Мадрид. Изграждаше мит за негови "необикновени лични качества", "огромна международна известност", "могъщи политически и икономически връзки", "неописуем патриотизъм", "царствена почтеност". Това не ми правеше особено впечатление и не ме тревожеше особено - кандидат-царедворци или "службогонци", както ги описа навремето Ст. Л. Костов, винаги е имало у нас. Независимо, че за разлика от хората у нас, аз имах възможност за много по-непосредствена и реална представа за приказния господин в Мадрид, аз все пак изхождах от вярата, че един човек, преживял живота си все пак в по-цивилизована част на Европа, не ще дръзне да използва един изграден от жалки интересчии мит за собствени цели на собствената си особа. Оказа се, че не съм бил прав и съвестта ме гризе болезнено за това, че не реагирах навреме, независимо дали възможностите ми за въздействие бяха големи или малки.
Сега си спомням, че още около 1992 г. г-н Сакскобургготски (когото и аз допреди месец до обявената от него смяна на призванието му наричах "цар Симеон") направи изявления, че бил готов да служи на българската кауза било като цар, било като президент или на каквато и да е друга висша държавна длъжност - идея, което е немислима за един приличен, възпитан от монарси действителен монарх по дух, убеждение и призвание. Отдадах го на отсъствието на такова възпитание поради нелеката и обърканата му съдба. Но тогава си отбелязах, че г-н Сакскобургготски не отвръща и никога и до днес не отвърна в публично изявление (каквото винаги можеше и бе длъжен да направи, ако действително бе изряден човек), че недействителните качества, пропагандно приписвани му от кандидат-царедворците, са качества, които той не притежава. Така митоизграждането бе негласно, но повече от очевидно одобрено и морално подкрепено от въпросния господин (за практическата и финансовата подкрепа мога само да предполагам, изхождайки от факта, че кандидат-царедворците в България официално бяха по-бедни от църковни мишки).
На по-предишните парламентарни избори г-н Сакскобургготски в последния момент преди изборите подкрепи открито и дори чрез участие с образа си в афишна кампания една политическа коалиция у нас, представляваща безпринципна смесица от бивши комунисти, бивш президент, бивши "отлюспени" ръководители на СДС и ДПС, създадена само с практическата цел някои да добият или да запазят присъствие в Народното събрание отвъд 4%-ната бариера. Тази жалка коалиция нямаше широка обществена програма, достойна за "царска" подкрепа. Тази подкрепа би трябвало да е дадена само в сделка за насрещна услуга, вероятно обещание за реставрация на царската власт или съдействие в тази посока, ако въпросната коалиция успее в изборите.
Преди няколко месеца "ни в клин, ни в ръкав", без президентски избори да са непосредствено предстоящи и да има процедура за регистриране на кандидати, една група депутати поиска решение на Конституционни съд на дали г-н Сакскобургготски може да бъде президент на страната. Вън от всякакво съмнение е, че ако искането за такова решение не произличаше прикрито и внушено от г-н Сакскобургготски, той незабавно би трябвало в публично изявление да обяви, че няма аспирации за президентска власт и че решението на Конституционния съд е без практическо значение за него. Г-н Сакскобургготски не направи никакво подобно изявление, а след отрицателния отговор Конституционния съд незабавно направи съвършено друго изявление - че тези, които са загубили шанса да подкрепят аспирациите му за президентския пост, ще имат възможност да го сторят по друг начин. С това за разбиращите, в това число и за мен, стана ясно - г-н Сакскобургготски желае власт! Най-желаната е била президенската, но ако не мине - каквато и да е значителна друга. Потвърждението за това заключение не закъсня - на 6 април 2001 г. въпросният господин публикува един месиански манифест, в който без поне предварително да се откаже от царската си титла (ако не от благоприличие пред българската политическа общественост, то поне пред царстващите си събратя, далечни роднини в други държави) обяви, че освен цар става и партийно-политически вожд.
Този царско-политически манифест ме изуми с високопарното си необуздано празнословие, хвалби и самонадеяност, дори и причина за тях да са само стиловата изостаналост на един възрастен човек и непознаването как приличен човек би трябвало да се обръща към един суверенен народ. Неангажиращите, оформени като хлъзгави риби захаросани обещания, изразите на обикновената площадна демагогия, обикновените лозунги, лесни за издигане, но невъзможни за осъществяване, стрикното внимание да не се каже нещо "черно на бяло" (единственият пропуск е "800-те дни"), неприличното самохвалство и съсредоточаване върху собствената особа на мен, отдавна откъснал се от действителност с лична власт и култ към нея, ми прозвучаха като възвание, което авторът му още в момента на отправянето му обявява за историческо, в което ни обявява каква щедра съдбоносна стъпка се прави за доброто на нас, неговите поданници (а не на свободни граждани на една свободна република) и от тези поданници се изисква "безрезервна подкрепа" и едва ли не се очаква ... падане на колене и целуване на царската десница.
Покрай абсурдните противоречия (като обявяването срещу "политическата партизанщина" съвместно с обявяване на създаването на още една политическа партия към няколкодесетките вече съществуващи у нас) има и нещо твърде сериозно и страшно. Въпросният господин употребява "движението" и "аз" като равностойни категории по отношение властта вътре в замисленото движение-партия. Властта в "движението", макар и още несъздадено, не е предоставена на някакво бъдещо избрано ръководство на движението (в което въпросният господин можеше напълно демократично и да не бъде избран), а безусловно и предварително е обсебена от г-н Сакскобургготски - "воден от определени критерии, ще поканя съответния брой български граждани да попълнят избирателните листи на Движението" (т. е. бъдещо ръководство на движението няма да има думата по такива въпроси). В края на манифеста г-н Сакскобургготски безпардонно ни обяснява представите си като "лидер" на бъдещото движение, преди още движението да го има и преди някой да го е избрал по демократичен ред за "лидер". С такива изявления, дори и ако те се дължат на архаична изостаналост и непознаване на днешните демократични принципи и ред в една прилична партия, г-н Сакскобургготски дава представа за неговите възгледи и цели в бъдещото движение и в евентуално бъдещо управление - лична недискутируема власт от абслолютномонархически тип. А това е страшно! Нито бъдещо движение, ако няма да е движение на "фюрер" и на "водени", нито българската държава имат нужда от абсолютна власт на един поизостанал и откъснат от действителността и България в понапреднала пенсионна възраст господин! Това преля моята гражданска чаша и е причината за тази ми статия без претенции тя да бъде "спасителна". Тя е необходима на мен самия, за да да мога да запазя чиста съвест след изборния ден, независимо дали броят на днешните 20-30% според мен жестоко подведени български граждани ще продължава да намалява до деня на изборите до едно разумно и незначително число.
Кой е г-н Сакскобургготски ?
Г-н Сакскобургготски е един човек без никакви необикновени и изключителни качества. Роден е през 1937 г., след смъртта на баща му цар Борис III през 1943 г. е обявен за цар, но поради малолетието си веднага е заместен с регентски съвет и никога не е царувал. Семейството му след незаконния и фалшифициран референдум за република през 1946 г. е прокудено в чужбина - до 1951 г. в Египет, а след това в Испания (никой журналист у нас струва ми се все още не е поставил въпрос на господина дали до днес се е изселил формално от Испания според испанските закони и се е заселил в България според българските закони и оттук къде е данъчно задължен и къде движи предприятия като местен и къде като чуждестранен субект). Формално господинът е доста скромно образован. Учил е всичко на всичко 5 години в начално училище, 6 години в средно и гимназиално училище и 1 година в офицерски курс. Независимо от скромността му, постигнатото трябва да се смята за сериозна негова и на майката-вдовица заслуга с оглед нелеката емигрантска съдба на семейството. Г-н Сакскобургготски няма завършено висше образование, което разбира не е от фатално значение за бъдещия му семеен бизнес, за упражняването на никаквите му бившомонархически функции, за отглеждането и възпитанието на добри деца. Доколкото ми е известно господинът не е работил никога в живота си като военен и въобще като назначен, което неизбежно е ограничило неговите възможности да общува ежедневно на равна нога с обикновени хора и да добие представа за техния живот. Личностното оформяне на г-н Сакскобургготски и обществените му възгледи са неизбежно повлияни от страната, в която той живее и израства - Франкова Испания, една от последните лични диктатури в Западна Европа. През 1962 година се оженва за състоятелна испанска госпожа и семейството, увеличило се постепенно с пет деца, се изхранвало с относително дребен семеен бизнес.
Г-н Сакскобургготски, доколкото знам, никога не е членувал в значителна политическа или обществена организация и никога не е изпълнявал ръководни функции в такава организация. Твърдението например от документ в неговата страница на Интернет в Испания http://www.seker.es/simeon/reybul1.html (срамно нескопосана и излагаща го лично като изостанал в преценките си за важността на Интернет като ново средство за информация, а покрай него и информационната индустрия в България) "Вярвайте ми, драги сънародници, имам доста широк мироглед и дълъг опит по международните въпроси" представляват голословие и обикновени хвалби, защото въпросният господин няма никакъв документиран и доказуем "дълъг опит по международните въпроси", защото, доколкото знам, никога не е работил никъде с такива въпроси. Г-н Сакскобургготски естествено не е имал никакъв шанс да се научи как се работи в демократична политическа или обществена организация на равни съмишленици, където царската титла не струва нищо и където царската воля не е задължителна.
Г-н Сакскобургготски бе изцяло неизвестен като личност или като общественик в Европа (да не говорим в света) до неотдавнешните му шокиращо изявени аспирации за политическа власт в България. Той и семейството му се споменаваха единствено в шарени клюкарски дамски списания за госпожи в напреднала възраст, нуждаещи се от обща тема за разговор около следобедното кафе или чай, в които списания се "редуват" и всички останали бивши и настоящи царски фамилии. В документ на споменатата страница на Интернет на г-н Сакскобургготски намираме и следното:
"We quote excerpts from a letter received ere recently:
"Why do international media mention King Simeon II of the Bulgarians so rarely, while other royals are frequently pictured and interviewed?"
(Ние (т. е. г-н Сакскобургготски, мое пояснение) цитираме извадка от получено неотдавна писмо:
"Защо международните средства за информация споменават рядко българския цар Симеон II, докато други царствени особи се изобразяват и интервюират често?")
Отговорът на този въпрос без влачене на вода отпрез девет дерета може да бъде само един - господинът е международно неизвестен, както в обществен смисъл, така и като личност. В тази обществена неизвестност, ако разбира се лъжливо не се твърди обратното, няма нищо непочтено - някои царски фамилии са "известни" със скандални обстоятелства. Но за съжаление и кандидат-царедворците в Отечеството и нереагиращият срещу митоизграждането г-н Сакскобургготски десет години правят именно това - заблуждават обикновения човек у нас, че въпросният господин имал световна известност, могъщи политически и икономически връзки и влияние, способност да напълни България с приказни инвеститори и прочие обикновени и вече доказани лъжи, защото в изминалите години господинът не успя по никакъв начин да докаже и милиметър от блъфовете – инвеститори, малко или повече, изгодни помощи, кредити и съюзници на България бяха привлечени за Отечеството ни не от позастарялия господин в Мадрид, а от българското правителство, особено от последното такова. Трескавите усилия през последните дни на явни или тайни "спонсори" да изграждат тепърва международен образ на г-н Сакскобургготски чрез щедри коктейли-интервюта в хотели на "Мултигруп" само за поканени чуждестранни журналисти (по правило нямащи особени познания за България) и "вход забранен" за български журналисти (задаващи актуални и неудобни въпроси) трудно ще изградят липсващ до 64-годишна възраст международен образ.
Кандидат-царедворците в България и твърде нескромно и самият г-н Сакскобургготски продъниха ушите на хората с твърдян невъобразим патриотизъм на въпросния господин (надявайки се, че никой няма да се замисли как може да възникнат силни български патриотични чувства у един човек, преживял само първите свои несъзнателни 6 години в Отечеството си и останалите досега 58 години в чужбина, отгледан от майка-чужденец, живяла от своя страна само 16 години в България). Доказателство без място за възражения доколко г-н Сакскобургготски е патриот или не е, е историята с неговото забавено до границата на срам посещение в тази страна, в която все пак за първи път е видял светлина и където са разпиляни поруганите кости на родния му баща. Още първото след 1989 г. правителство на покойния г-н Луканов даде ясни публични гаранции, че г-н Сакскобургготски и другите членове на царското семейство са добре дошли в страната когато пожелаят и че могат да я напуснат отново когато пожелаят, както всеки пълноправен български гражданин. Престарелата мила дама, царица Йоанна, почти незабавно се дотътра с бастунчето си и положи цветя и си поплака на гроба на любимия си съпруг (комуто остана вярна до гроба си), а правият и здравият син на баща си игра на "тактика" цели 6 години поради очевидно отсъствие на действително силни патриотични чувства към България (каквито и умновати други обяснения и оправдания да бъдат тепърва представяни)! В съседна Румъния един събрат по съдба, румънският крал Михай, кратко след разстрела на Чаушеско, при изричните заплахи на "Секюритате", че не ще бъде допуснат в Румъния и без никакви гаранции, че няма да му се случи нещо по-фатално, се опита да се завърне в Отечеството си, бе държан като арестант на Букурещкото летище и бе депортиран обратно, след кратко време опита отново и не се отказа докато не бе допуснат в страната си (първият път само за Великден под домашен арест). Мнозина български емигранти, включително и такива с неотменени смъртни присъди, посетиха десетилетия бленуваното си Отечество още през 1990 г., някои от тях се завърнаха завинаги в него. Българският "цар" Симеон посети за първи път формалното си Отечество едва през 1996 г. след шест години с очевидно отсъствие на патриотичен и синовен наплив. Рекламният филм от това посещение според мен не може да промени недопустимото му закъснение. Отсъствието на силни патриотични чувства у един човек, когото българските комунистически престъпници осъдиха да бъде космополит, е повече от естествено и човешко. Неестествено и фалшиво според мен е да се флиртува с несъществуващ патриотизъм само защото това отговаря на една или друга цел. Има обаче една неотдавнашна стъпка на г-н Сакскобургготски, която аз не мога да разбера и не мога да оправдая. Преди известно време той продаде ордените на своя действително знаменит дядо, цар Фердинанд, с необхватни заслуги към нашата днешна държава без първо да ги предложи за изкупуване от този клиент, за когото те имат стойност, далеч по-голяма и по-различна, отколкото за търговци или колекционери-нумизмати - българската държава, музеи или архиви. Или ако държавата нямаше необходимите средства или интерес, да предложи покупката на представители на български делови среди и фондации с предложение те да ги закупят за българската държава. Ако г-н Сакскобургготски не е бил изпаднал в спешна криза за пари в брой (каквато например може да се случи на хора с непреодолима слабост към хазарт), това му действие е жестоко неуважение към паметта на именития му дядо и създадената от него държава и затваря категорично възможности за самореклама чрез твърдения за силен и спонтанен патриотизъм.
Посочените независещи от него причини за невъзникването на спонтанно патриотично чувство у г-н Сакскобургготски са и причините за непознаването на България и на българина от този господин - 6 невръстни години и няколко месеца на стари години не са достатъчни за опознаването на един народ. В емиграция г-н Сакскобургготски общуваше с един твърде ограничен и угоднически кръг емигранти. За същността на някои от тях той вероятно не е имал и представа (неотдавна тук в Швеция излезе от затвора от третата си присъда за търговия с наркотици един български емигрант, който по комунистическо време имаше разпри с българския свещеник тук, че не искал да кръсти сина му поради това, че кръстник щял да му бъде цар Симеон). За съжаление смятам за уместно да споделя един недостоен случай, потвърждаващ неосведомеността и "целенасочеността" на г-н Сакскобургготски.
В началото на 80-те години КДС създаде български православни общини в Западна Европа с цел да "обхване" и най-"вражеската" част на емигрантите. За Западноевроопейски митрополит бе назначен (а не избран, както изисква устава на Българската православна църква) един изгонен от сънародниците ни в САЩ псевдоцърковник с една човешка, но категорично забранена от догмите на Българската православна църква пикантна слабост. От такива уязвими и "в ръцете им" "духовници" органите на КДС се възползваха често. Въпросният лъжемитрополит, всеизвестен слуга на "органите", например през 1987 г. бе спешно изпратен в Швеция за да отстрани с преврат църковното ръководство, успяло да се освободи от надзора на агентурата на "органите" в посолството в Стокхолм и "отрязало крилцата" на посланика и подчинените му с оплакване за недопустима намеса до шведското министерство на външните работи. През 1988 г, когато от развитието в СССР стана ясно, че дните на комунистите и в България са преброени, въпросният лъжемитрополит изпадна в паника и реши сам да си организира "постфактум" избор, макар и неуставен и за целта свика едно сборище в Будапеща на емигранти-послушници на посолствата в Западна Европа. За да даде представителност и легитимност на сборището школуваният в КДС лъжевладика направи ловък безусловно съгласуван с "органите" ход - покани и цар Симеон. Един обявен за "вражески" комитет на антикомунисти в Швеция се обърна към цар Симеон и му посочи, че евентуално негово участие ще даде легитимност на един жалък агент на КДС с расо и на един не по-малко жалък служещ безотказно на комунистите синод в Отечеството ни. Цар Симеон игнорира тези доводи, участва в сборището и бе използван като декор за снимки с известни доносници и агенти на КДС. Неговият интерес е бил вероятно да излезе от пълната си неизвестност сред по-широк кръг емигранти и ... целта е оправдала недостойното средство. Впоследствие въпросният комитет получи от цар Симеон едно жалко оправдателно писмо, в което единствен аргумент за участието му в сборището бе, че тогавашните руски, румънски и гръцки патриарси признавали тогавашния (и в общи линии и днешен) български синод и че той не можел да постъпва против това "признание". И може би всъщност бе прав - един човек, слабо познаващ своята формална родина и нейна по-нова история, не е в състояние да постъпва по свои преценки, а чисто и просто подражава или е в ръцете на "съветници". За това говори според мен и компроментиращата подкрепа на въпросния господин за една неособено чиста коалиция при по-предишните парламентарни избори. Такова непознаване на действителността в България според мен не е толкова страшно, но само доколкото един такъв човек изведнаж не протегне ръце към най-висшата държавна власт.
Нито цар Симеон, нито г-н Сакскобургготски имат каквито и да са особени заслуги към държавата България и това не може с оглед нелеката лична съдба и на "двамата" да бъде каквото и да основание за упреци - въпросният господин, все пак, доколкото ми е известно, е бил благотворителен към отделни нуждаещи се личности в емиграция, включително и към български студенти. И да е имал най-доброто желание да подпомага на държавата ни като такава, той не е имал възможностите поради отсъствие на известност и влияние и поради тежката семейна отговорност за семейство с 5 деца. Но все пак дали институцията "цар Симеон" (макар и в изгнание, но и поради това с въможности, отсъстващи на похлупените под оловния капак на КДС обикновени хора в Отечеството) стори неща, които следваше да стори и които не биха отнели повече от един лист хартия и един час?
Направи ли институцията "цар Симеон" изявление до световните средства за информация по повод завличането и на български войски при военнопрестъпната окупация без предварително обявяване на война на приятелска и славянска Чехословакия през 1968 г. , осъждащо съветската агресия и обясняващо на света, че българските войски са в Чехословакия не по волята на българския народ, а поради лакейското лазене на българските комунистически гаулайтери на България, поставени от Москва?
Направи ли институцията "цар Симеон" изявление до световните средства за информация по повод "чадърното" убийство в Лондон през 1978 г. на изтъкнатия български писател-дисидент Георги Марков с посочване, че единственият режим с интерес да извърши това убийство е този на Живков и комунистическите му ортаци и слуги в България и СССР?
Направи ли институцията "цар Симеон" изявление до световните средства за информация по повод "възродителния процес" през 1984-85 година, осъждащо това комунистическо варварство и посочващо многобройни налични доказателства (например снимката на баща му цар Борис, носен на ръце от въодушевени представители на турското малцинство, някои с чалми на главите си) за толерантността на нашия народ, приел прокудените от Испания през средните векове евреи, непреследвал турците след Освобождението, независимо от бедността си дал подслон и на арменци в началото на века, и на руски военни и бежанци (между тях и покойния ми дядо) след болшевишкия преврат в Русия през 1917 г. и единствен в Европа, съумял да спаси своите евреи от лагерите на смъртта на Хитлер?
Направи ли институцията "цар Симеон" изявление до световните средства за информация по повод опитите на борещия се срещу края си тоталитарен режим на Живков и палашите му в КДС да ликвидират и малцината български дисиденти през 1988-89 г., когато мнозина от тях бяха натикани в подлудяващите карцери на "Развигор"? Една доблестна българска журналистка от Радио "Свободна Европа", Румяна Узунова, с неописуем кураж, енергия и воля успя да издигне глас в защита на тези хора, някои на преклонна възраст и да даде такава гласност на пъклените намерения на режима, че той бе принуден да се откаже от тях и "само" да прокуди неудобните в чужбина? Какво стори "дворецът" в Мадрид за да спаси тези хора и заедно с това да докаже, че "България" не е само един прогнил комунистически режим?
Направи ли институцията "цар Симеон" изявление до световните средства за информация по повод "голямата екскурзия" през лятото на 1989 г., посочвайки категорично на българския народ и на света българските "етнически прочистватели" - комунистическата върхушка и копоите й?
Направи ли институцията "цар Симеон" изявление до българския народ след "дворцовия" преврат на 10.11.1989 г. да не се доверява на комунистите, да направи възможното за да бъдат те колкото се може по-скоро отстранени от властта, кървавият и незаконен "народнен съд" да бъде отменен, невинноизбитите да бъдат реабилитирани и семействата им обезщетени, незаконните конфискации и национализации да бъдат отменени и ограбените обезщетени?
След приемането по все пак що-годе издържан начин на днешната конституция през 1991 г., обявила вече законно държавата ни за република, направи ли институцията "цар Симеон" и г-н Сакскобургготски това което следваше да направи, ако се интересуваше от бъдещата стабилност на страната - да се откаже от титлата си "цар", да премахне титлата "престолонаследник" и публично да заяви, че се чувства обикновен гражданин на страната с цивилно име, че приема и се подчинява на Конституцията и че никога няма да бъде на разположение на кандидат-царедворци за възстановяване на монархия у нас? Осъзна ли въпросният господин (и евентуално даде ли гласност на осъзнатото), че Търновската конституция, нарушена от княз Александър I с режима на пълномощията през 1881 г., изменена до неузнаваемост през 1911 г. с промяната по искане на цар Фердинанд на чл. 17, даваща му възможност да сключва международни договори без знанието на Народното събрание, нарушена и от цар Борис след 1935 г. с въвеждане на личния му режим, днес гротескно стара, смешна и негодна за нищо, не може да бъде повече размахвана като плашило и налагана на българския народ само и само защото формата на държавния глава в нея е монархическа и някои не са се освободили от бляновете си, колкото и трудно да е това? Осъзна ли той, че у нас по една или друга причина не можа да се създаде традиция на издържана конституционна монархия и че днес да се започва от нула е безсмислено до налудничавост?
Ако отговорите на горните въпроси са отрицателни, тогава според мен твърдения от последните възвания на г-н Сакскобургготски като "Десетилетия наред съм живял с дълга си да ви служа.", "Откликвах с каквото можех и колкото ми бе позволено.", звучат за мен твърде неоснователни.
Г-н Сакскобургготски очевидно съзнава, че хората в България нямат особено основание за почит и признателност спрямо него и че чувствата, които бяха изразени при закъснялото му посещение в страната, бяха със съвсем друг извор - една неосъзната носталгия по едно отминало добро време за страната ни и със съвсем друг адрес - покойния цар Борис, който действително и заслужено бе популярен и обичан. Вероятно поради това за съжаление въпросният господин понякога попреувеличава да прехвърля върху себе си славата на баща си. В интервю на 03.01.1999 г. във "Всяка неделя" зрителите чуха доста неща, над които според мен би трябвало да се замислят.
"Баща ми ме е научил така, че "държавните пари се гледат три пъти по-внимателно отколкото личните". Интервюираният е роден през 1937 г., а баща му е починал в 1943 г., когато интервюираният е бил на ... 6 годинки. Това означава, че цар Борис, разкъсван от тичане и страшни отговорности за страната в разгара на една страшна световна война, ще се е занимавал да учи едно невръстно детенце, не знаещо що е пари и що е смятане, как се гледат държавни пари? Невероятно.
По нататък: "Аз не обичам да говоря за себе си. Аз действам. Аз съм делови човек. Не самохвалко. Нито демагог." Всичко хубаво, но ... много "аз", т. е. говорене за себе си и много на практика самохвалство.
"Пък и не съм политик. Аз съм държавник, което е съвсем друго." А ... може ли "държавник" да не е и "политик"? И кога и на коя държава въпросният господин (който иначе не е "самохвалко" нито "демагог") е бил било "политик", било "държавник"? В българската държава той никога не е бил нито едното, нито другото? И поддържа ли си мнението, че не е политик днешният господин, който протяга трескаво ръце към политическата власт? Избирателите днес сигурно ще са затруднени да намерят разумна логика във въпросната словесна еквилибристика.
"Нашите държавници мисля, че са квалифицирани. Така, че кой съм аз да давам съвети". А ... какво толкова се промени до днес за две години с досегашните държавници, че изведнаж господинът си промени мнението на 180 градуса за тях и иска да им вземе службите? Какво и как се промени само за две години и в господина, който основателно не се чувстваше на място дава съвети до човека днес, желаещ задкулисно чрез собственоръчно поставени лица в едно собствено движение да управлява България?
И по-нататък:
"Николова, София: Защо, въпреки предупрежденията на наши авторитетни политици влязохте в съюз с бивши служители на ДС, като Доган, Луджев и сие, с което "катастрофално загубихте" уважението на хората?
Н.В.: (смее се) Ако така нали ще гледаме на нещата по един толкова примитивен начин няма да остане жив човек тука с престиж, (а сега сериозно) но това се отнася повече за нашата политическа класа, отколкото за мен. " Значи така, морал и престиж не могат да се загубят от едно лице, направило неморална стъпка, само защото това лице е бивш цар, комуто е позволено всичко?
Никой от нас не е идеален и всеки от нас понякога попреувеличава и греши. Но десетгодишни усилия на кандидат-царедворци и в немалка степен и на самия господин, целяха (и в известна степен успяха) да създадат мит за един идеален човек без слабости. Аз поднасям мимолетно едно огледало не за да накърня някого, а за да покажа на неотрезвелите и непрогледналите, че идеални хора няма и че на хвалени, хвалещи се и представяни за идеални кандидати за власт не трябва да се вярва сляпо, а те трябва да се оглеждат най-внимателно
Какво представлява Национално движение "Цар Симеон II" ?
В манифеста си в твърде месиански стил от 06.04.2001 г., звучащ ми отпреди столетие, г-н Сакскобургготски представя редица мъгливи и разтегливи хвалби, констатации, призиви, обещания, изисква "безрезерва подкрепа", призовава на помощ и Бог в обръщение към един цял народ, състоящ се и от пълноправни невярващи, мюсюлмански, юдейски, будистки и сектистки граждани. Това говори за една епохална откъснатост на въпросния господин от днешния и европейски, и балкански политически стил, но това не е толкова страшно - числото на политически грамотните хора у нас все пак расте.
Страшното е другаде. Навсякъде в манифеста си за основаване на "движението", г-н Сакскобургготски ясно поставя "движението" като подвластен му инструмент от предани лично нему поданици. Аз не можех да повярвам на очите си, че един човек, идващ все пак от Европа може да заяви "воден от определени критерии, ще поканя съответния брой български граждани да попълнят избирателните листи на Движението" преди учредително събрание на евентуално движение да е приело устав, даващ някому еднолична власт в "движението" и преди такова учредително събрание да е избрало него, а не някой друг, да упражнява такава меко казано странна еднолична власт. Дочетох манифеста и в края му пак открих обяснения на въпросния още далеч неизбран господин в какво вижда функцията си на "лидер". Нещата ми прозвучаха така: "Г-н Сакскобургготски си основава "движение", което си е негово собствено и на което той си е "лидер по условие"; комуто другиму допада да бъде воден от "фюрер", е добре дошъл да бъде "воден" в "движението". Назоваването на "движението" на името на жив човек, който е и негов "лидер", меко казано ме отврати и доведе до асоциация, която аз не ще се поколебая да споделя - "Хитлер Юргенд", макар, че със сигурност става въпрос за само един твърде възрастен и твърде откъснат и изостанал в представите си за демокрация и приличие не изключено и добронамерен човек!
За да си изясня нещата "от извора" се опитах няколко седмици да открия някаква възможност за контакт с "движението", но от "Телефонни услуги" ми обясниха, че "движението" си е поръчало телефони с тайни непубликувани номера (включително и телефаксните). Едва преди няколко дни "движението" откри страницата си на Интернет и оттам получих телефонните му номера. Разговарях с няколко мили и приветливи млади хора, за съжаление заслепени от царски блясък и очевидно без опит в демократично сдружаване на свободни хора и получих представа, за това каква "мътна вода" е това "движение", което сериозно желае власт и на което все още вярват 20-30% (а може би вече и по-малко) от моите сънародници.
На 08.06.2001 г. поисках да получа по факс или по електронна поща устава на сдружението, протокола на учредителното му събрание и списъка на ръководството му с евентуално кратки бележки за всеки от членовете му. От различни хора получих различни отговори, но с общ смисъл, че валиден одобрен от учредително събрание устав на "движението" нямало, защото първоначалният не бил одобрен от съда при опита за регистрация. Попитах тогава на каква организационна (а оттук и стрикноправна) основа работи днес "движението", кой и как взима решения и го представлява. Отговорът бе, че всички предложения се давали на "Н. В. Цар Симеон" и се одобрявали единствено от него. На въпроса ми дали "движението" не е един само малък столичен клуб без местни организации ми се отговори, че местни организации имало. На въпроса ми как те са представени централно получих отговора, че нещата не били като в партия, а били съвсем различни, но не получих отговор какви са точно. От една госпожица получих отговор, че "въпросът" за получаване на посочените от мен документи ще бъде представен на отговорен фактор, който държал всички документи и че ще получа желаните документи на следващия ден, 09.06.2001 г. След като не получих желаното на 09.06.2001 г., позвънях отново на 10.06.2001 г., поговорих обстойно с много приветлив млад и търпелив събеседник, от който разговор се убедих окончателно, че "движението", което днес иска властта в Отечеството ми, е един премътен механичен сбор от крайно ентусиазирани хора, неръководени от приети и оповестени свои правила, а импровизиращи под една догма - "Н. В. Цар Симеон коли и беси". На въпроса ми, ако става въпрос действително за едно демократично движение, а не за царска ложа, не се ли преплитат езиците на членовете му, когато титулуват избрания или избралия се "лидер" не "г-н Председател", а "Н. В. Цар Симеон", получих отговора, че всичко в движението бил той и неговият заложен "авторитет" и ... някой сложи телефонната слушалка без да каже "Дочуване". Останах с привкус от "движението" на Франкова Испания и сянка на "каудильо" и без надежда да получа нещо "черно на бяло" за естеството на това "движение".
Прочетох внимателно програмата на "движението", в която намерих за себе си неприемливо много неконкретност, неизпълними щедри обещания (наричани в Швеция "предизборна сланина"), но и някои разумни неща. За съжаление изглежда, че и на писалите програмата, както на "лидера" на "движението", "не им е дошло времето", защото са пропуснали много обяснения как ще се осъществи обещаваното.
Впечатли ме един странен момент - обещанието за освобождаване от данък на печалби от търговия с ценни книжа. Този тип печалби на Запад с право се смятат за най-непроизводителните и недопринасящи за реални производителни инвестиции - ловки борсови спекуланти и борсови посредници могат да натрупат неимоверни печалби от преливане на пари "от пусто в празно и обратно в пустото". Не успях да намеря никакво обяснение защо печалбата на обущаря или строителния преприемач следва да се облага с данъци, докато печалбата на борсовия спекулант не следва да се облага с данъци, изхождайки и от факта, че нещата в цивилизования свят не са такива. Тогава си спомних, че някои от "поканените" за "икономически експерти" от г-н Сакскобургготски " и "отзовали" се "млади успяли специалисти" от Брюксел и Лондон, бивши участници в инициативата "Български Великден" (същите, които преди няколко месеца вдигнаха вой до небесата срещу възможността ограбените преди десетилетия и днес обезщетени с компенсаторни записи граждани да участват с тези си платежни средства в приватизация на предприятия) работеха в борсово-посреднически предпиятия и вероятно бяха "отракани" в борсови спекулации (ако не ме лъже паметта и синът на г-н Сакскобургготски, принц Кирил работеше в сходно предприятие). Да не би тези "млади успяли специалисти" с предимството на подготвени борсови спекуланти да имат предвид покрай политическата си дейност в България и "странично препитание" чрез лична или с подставени лица или предприятия спекулативна борсова търговия, печалбите от която изглеждат по-добри, ако не са обложени с данъци?
Какви са моите заключения ?
Внезапното решение за "преквалифициране" на бивщия цар Симеон в днешния г-н Сакскобургготски, погледнато без предубеждения и без излишно захласване според мен може да се дължи на:
1. Негова или внушена му искрена представа, че трябва да спасява България и че той притежава потенциал да спаси България;
2. Негова лична цел за власт с прикрити действителни преки или по-далечни цели - лични изгоди - материални, слава, реставрация на монархията за себе си, реставрация на монархията за наследници, услуги срещу облагодетелстване на други неявни сили.
Според мен коя от тези две причини е действителната, е невъзможно да се прецени със сигурност в оставащите броени дни до изборите. За това особено допринася продължаващото практическо укриване на г-н Сакскобургготски от българските средства за информация и опоненти, както и неубедителните обяснения на "поканените" от него кандидати. С оглед на засега абсолютната власт на г-н Сакскобургготски в "движението" при това без той самият да носи политическа и законна отговорност за бъдещи действия на подчинени му "поканени", такава неизвестност представлява според мен значителна обществена опасност, ако въпросното "движение" добие при предстоящите избори значително влияние в българския парламент и политика. Ако това движение след време покаже действителните си цели и способности, то ще следва тогава да се прецени от тях.
Според мен вън от въпроса дали България се нуждае от "спасяване", господинът заедно с непознатите му допреди няколко седмици "експерти" не представиха досега никакви основания за доверие към неговите и техните голословно рекламирани способности. Не е сигурно дали въобще "движение" има (да не говорим за "национално" такова) или става въпрос за един тесен кръжец "посочени" активисти-"поданици". В "движението" или кръжеца владее анархия на права, отговорности и задължения поради отсъствието или незнаенето за наличието и съдържанието на устав на това "движение" - утре отговорностите, неосновани на устав, могат да се прехвърлят като топка във волейболен мач. В "движението" или кръжеца, независимо от това дали е уставно или не, цари недемократична "де-факто" абсолютната решаваща лична власт на основателя му и това, колкото и да е странно, не изглежда "странно" на иначе прилични млади хора, които си мислят, че правят "обновление", а всъщност връщат опасно нещата, казано образно към модела на Мусолини, Хитлер или Франко. "Движението" не е склонно или не е в състояние да предостави при поискване документи (устав, протокол от учредително събрание, списък и данни за ръководството му), които трябва незабавно и безусловно да са публични за една действителна конституционноиздържана политическа партия, обърнала се към един цял народ за подкрепа, членство и доверие за държавна власт.
Начинът, по който г-н Сакскобургготски направи своята заявка за власт, според мен не е особено приличен и съответства на комарджийски манталитет (независимо от основателността или неоснователността на твърдения, дали някой има непреодолима слабост към хазарт). Въпросното "движение", ако създателят му бе воден от действително добри намерения и почтено отношение към тези, чиято "безрезервна подкрепа" днес иска, следваше и имаше чудесната възможност да бъде създадено преди 1-2 години за да имат време призоваваните днес за подкрепа граждани на България да проследят какво е това движение на дело, а не на рекламни думи. Обявяване създаването на политическа партия от лице, за което години наред е работила неособено чиста пропаганда в негови съвсем други несравними функции само два месеца преди избори, подхвърлянето на щедри мъгляви обещания от това лице и тази партия, за които гражданите нямат никаква практическа представа, последвано от практически укриване на вожда на тази партия от журналисти и опоненти, е според мен неуважение и оглупяване на избирателите. Неизбежно следва да бъде поставен и въпроса дали и защо на един човек, желаещ да допринесе за подобряване на политическото развитие у нас, не можа да допадне нито една от съществуващите най-разнообразни няколкодесетки политически партии у нас, в която той би могъл да намери своята политическа "реализация". Или въпросът е бил реализиране най-вече и непременно на абсолютна власт без конкуренция?
Колкото и животът у нас все още да е труден и колкото и неща все още да трябва да се променят към добро, нашата страна през последните години направи решителни стъпки в правилна посока. Трески за дялане има, но къща за изгаряне няма! Няма зор да се пуска все пак питомното, за да се гони дивото! Според мен днес има нужда от продължаване и приемственост, а не от експерименти с "юнашко" доверие на приказни приказки на нецарувал и неуправлявал нито цар, нито политик, на негови "експерти" от няколко седмици, на които сигурно още бърка имената, пръкнали всички заедно изведнаж преди няколко седмици и кандърдисващи ни - "Ние сме добри! Дайте ни власт!". Може и да се добри, но не им личи. Да бяха се появили по-рано, за да ги разберем. Да им пожелаем успех и добра работа ... до следващите избори, когато ще знаем с кого действително имаме работа (ако не изчезнат така внезапно, както се появиха). И действително да се надяваме през това време да станат една ясна и освежителна сила в политическия ни живот, от каквато винаги има нужда.
Иван Иванов
Упсала, Швеция,
участник в инициативата
"Български Великден"
© Ivan Ivanov
|
Прочетете това!(Моля царедворците да не псуват)
