|
Това е копие от статията на ИЛИЯ ИЛИЕВ в 168 часа
Целият седесариат е вдигнат на крак. От последния шурей до най-първите братовчеди, от социолого-политологическия башибузук до водачите в политическата топлиста. Мобилизирана е всяка мазна интелектуална салфетка, в окопа зад шмайзера е всяка охранена медийна чучулига. На оружие срещу царя!
Ми той се оказа опасен човек! Дойде ли на власт, мигом беди връхлитат родината. Ще настъпи несигурност, а пък работа хич няма да има. Това е големият риск за България - нестабилното управление, угрижена е оргсекретарката на СДС Екатерина Михайлова. Преставаме да сме интересни за ЕС и НАТО, държавите в конфликт също няма да ни дирят да им решаваме кризите. И край на вещата защита на националните интереси, с които осъмват и замръкват на “Раковски” 134. Драма Шекспирова!
Кметът на столицата г-н Софиянски се откъсна от строително-ремонтните си подвизи, за да изрази загриженост за бъдещето тъмно при Симеона. Къде е тръгнал коронованият с такава недъгава икономическа програма?
Накрая президентът Стоянов пак информира целокупния народ, че ще се кандидатира за втори мандат. Този път като пределно независим, но кръвно ангажиран. И пак заваляха подкрепи от името и по поръчение. Набиват в масовото съзнание впечатлението за стегнати дълги редици. Класика в манипулациите, целяща мултиплициране на въздействието на ключовата президентска фраза в обръщението: “Има реална опасност всичко, направено досега, да бъде похарчено в името на красиви обещания и илюзии”.
Респектирани от тази пропагандна канонада, избирателите би следвало да се осъзнаят и гласуват в синьо. Инак за “комунистите” от БСП ли, за величеството ли - все тая. Иде социализъм. Поне този извод следва от думите на организатора на кампанията срещу Симеон Втори.
А така му се радваха преди да излезе на политическата сцена! Улици кръстиха на баща му, на баба му и други роднини, на крак му ходеха поне по веднъж годишно в Мадрид, сина му за съветник взеха в президентството.
Радостни го срещнаха и в началото на април. Приветстваме, каза зам.-председателят на СДС Димитър Абаджиев, желанието му реално да се ангажира с проблемите на страната. Държателят на “Хартата на ценностите” най-силно се зарадва от призива на царя за висока избирателна активност.
Според зам.-председателя на ПГ на СДС Иван Иванов техните и на царя идеи и цели не се отличавали съществено.
Министър Муравей Радев патетично се сбогува с цар Симеон Втори, но каза: “Добре дошъл на Симеон Борисов Кобурготски!”.
Друго говореше в началото и г-н Софиянски. “Според мен след изборите СДС и НДС ІІ ще работим заедно... СДС поема негативи от отказа за регистрация на царското движение”.
И президентът през април беше благоразположен към появата на НДС ІІ. Определи я като “много важен урок за българските политици, че България трябва да се управлява с повече морал, честност, лична отговорност и с по-малко самонадеяност, самовлюбеност и самохвалство”.
Без гняв гледаше на появата на царя като политик в действие и самият шеф на СДС. В Русе Костов изрази надежда и увереност, че НДС ІІ все пак ще бъде регистрирано.
Тогава обаче сините мандарини вярваха на наивни прогнози и плиткоумни анализатори. Пръв Петко Бочаров ги уверява, че пак ще имат най-голямата парламентарна група, а задействаният мит Симеон просто ще им осигури прекрасен националноотговорен партньор. На следващия ден крупен политолог Емил Георгиев ги убеждава, че партията на Симеон Втори ще е трета след БСП и двуполюсният модел ще се запази при силно ерозиран ляв полюс. Седмица по-късно г-н Лучников нарича еуфорични и нереалистични предсказанията, че НДС ІІ ще стане най-голямата политическа сила. На “Раковски” 134 предвкусваха нов кабинет на Костов с още по-голяма парламентарна подкрепа.
Оказа се обаче, че народът хич не обича СДС. Даже напротив. Само е чакал да се мерне някакво подобие на алтернатива на синьо-червената далавера и мигом насочи избора си към него. Всичката любов и преданост към царя от страна на синия елит се оказа лицемерие. Обичаха го, ръка му целуваха, докато им инжектираше гласовете на привържениците си. Щом понечи да ги вземе за себе си, го намразиха и награкаха досущ по Ганьовски. Власт е това, а за нея гореспоменатите са готови и майките си да напопържат.
Но след изборите пак ще се тръшнат на килимчето пред величеството. Белким ги припознае за потребни. Пак ще кярят нещо. Монарсите обичат да се обкръжават с такива.
|
Още едно мнение
