|
Тема |
Полезно четиво за царедворци |
|
Автор | Toтaлeн Haблюдaтeл (Нерегистриран) | |
Публикувано | 07.06.01 00:06 |
|
|
Не обичам да цитирам, но човекът го е казал много точно /от пощата на Дневник/
Симеон обещава да намали данъците и да увеличи пенсиите, учителските заплати и не на последно място да европеизира здравното обслужване. Всеки, който има понятие как се прави бюджет, е наясно, че това обещание е неизпълнимо, прах в очите на лековерните българи. Явно внукът на Фердинанд е добре запознат с крилатата фраза на дядо си, че тъпотата на народите крепи престола на царете.
Изявлението обаче показва и неочаквано слабите страни на политика Симеон. Той и хората около него мислят само как да спечелят колкото се може повече гласове на изборите, без да мислят за последствията от непочтената игра с илюзиите на бедните българи. Разбира се, това силно популистко изявление може да доведе до убедителна победа на царското движение. Какво обаче следва след това? СДС трудно ще преглътне очертаващата се загуба и ще я отдаде, донякъде напълно справедливо, на популистките послания на Симеон и ниската политическа култура на мнозинството избиратели. Това означава, че Симеон или ще трябва сам да управлява, или да прави коалиция с БСП и ДПС. И при двата варианта кандидатурата за НАТО става безперспективна, тъй като просто няма време до срещата в Прага изцяло нов екип да извоюва нужното доверие, а и реакцията на влиятелни американски кръгове срещу Симеон беше достатъчно показателна. Само кандидатурата ни за НАТО да провали царското правителство, то включването на Симеон в политиката ще се окаже вредно за България.
На второ място излиза проблемът със създадените от Симеон свръхочаквания у бедните, които ще тежат като воденичен камък на шията на новия кабинет. При такива очаквания за пенсии, заплати и пр. всякакъв опит за данъчна революция ще завърши с гръм и трясък и ще провали валутния борд. Последствията от това биха били трагични за страната.
Трети сериозен проблем за Симеон е, че с тези популистки изявления настройва една значителна част от интелигенцията срещу себе си, тъй като последната може да приеме всичко друго, но не и да я третират като интелектуално и морално инфантилна. Ефектът от това ще бъде създаването на непоносима обстановка за новия кабинет, което ще го обрече на краткотраен живот.
д-р Александър Кънев, Залцбург
|
| |
|
|
|