|
Симеон Втори е единствената ни надежда
На българина му омръзна 12 г. да бъде лъган и ограбван. Този път той най-после ще гласува за себе си, за своите деца и внуци
Игнат Раденков
герой на социалистическия труд, строителен предприемач
През 1978-1980 г. бях един от първите, които поведоха борба срещу тромавата и неефективна икономическа система. И в тоталитарно, и в посттоталитарно време назовавах недъзите с истинските им имена. Направих първата строителна фирма у нас. Ние, обикновените хора, не можем да променяме нито обществените строеве, нито системите. Просто сме се родили в тази отсечка. Затова не деля българите на сини или червени, а на честни, трудолюбиви, обществено полезни и национално отговорни от едната страна, и на непочтени, демагози и с престъпна обществена безотговорност - от другата. Нямаше трезвомислещ човек, който да не бе убеден, че системата се нуждаеше от сериозна промяна. Днес отново няма човек, който да приема, че промяната трябваше да се извърши по този вандалски и циничен начин. Никога в най-новата ни история не е бил ограбван така жестоко трудът на човек от човека. През 1878 г. турчинът изоставя ливади, ниви, гори, чифлици и макар че не малка част от хората са се подписвали с палец, не съм чул за сериозни заграбвания. 1944 г. - също много неправди. Национализира се собствеността. Но все пак е имало относителна справедливост. Отнетото от индивида е отивало в общото държавното. А сегашното положение на т. нар. промяна по грабителство няма аналог в цялата ни история. Неотдавна в пресата се появи българският индустриалец Чилов. Какво казва той: "Баща ми е започнал дейността си през 1912 г. с 5 основни производства. При национализацията ние вече произвеждахме 95 продукта и бяхме открили сто пъти повече работни места. Постоянно теглехме кредити от банката и купувахме от Германия най-новите машини. Въпреки всичко живеехме под наем." А как стана така, че след 10 ноември, и то още през първите години, самозвани "бизнесмени" построиха замъци с помпозни огради, с басейни, с по 4-5 нови коли все от отбрани марки? Децата им учат в най-реномираните колежи. И с големи сметки в чужди банки. Как стана така, че от бедна България много господа се сдобиха с имения за милиони долари в най-престижните кътчета на света? Всичко бе преднамерено. Първата грижа на "стратезите" беше да разтурят държавността. И... успяха. Държавата ни вече 12 г. е разграден двор. Започна се с тоталното разграбване от общественото към личното. От властимащите тогава. Произведена продукция с труда на хиляди хора за милиарди левове се фактурира дни преди първото освобождаване на цените и най-нагло се остави на отговорно пазене в складовете на предприятията. След дни се родиха първите милионери и милиардери. Стотици предприятия, които произвеждаха продукция за милиони, голяма част от която се изнасяше в чужбина, реализираха солидна печалба. Днес същите предприятия са с огромни дългове и ги продаваме за по 1 лев. Как се случи това? На входа на предприятието заставаха подставени фирми, които го снабдяваха с консумативи при умишлено неизгодни договори. На изхода готовата продукция отново се изкупуваше от същите фирми, при същите неизгодни условия. Предприятието затъва, тегли кредити, докато изпадне в несъстоятелност. Печалбата отиваше в джоба на директора и хората му, а пасивите - за нас, простосмъртните. Източиха от банките спестяванията от труда на цели поколения. Отпускаха се кредити пак на "наши хора" за десетки милиона долари без почти никакво покритие, с ясното съзнание, че тези средства няма да се връщат. Какво стана с милиардите долари за създаването на задграничните дружества много преди промяната. Те вече са частни. В чии ръце поверихме народните пари? Не друг, а сам Тодор Живков и по телевизията, и в пресата питаше: "Нека кажат сегашните господа управници къде отидоха двата милиарда долара, които оставих в държавния резерв?" А само след около година премиерът Димитър Попов заяви, че е наследил само 58 милиона долара. Парите отново са присвоени. Току-така ли възникнаха финансовите пирамиди? С тези заграбени средства сега се участва в приватизацията. И се закупува, пак на безценица, всичко останало ценно в държавата ни. Това беше механизмът на тоталното разграбване, тоталното забогатяване и тоталното обедняване. Икономистите казват, че основните фондове на България са били около $140 млрд. Продадоха се средно над 65 на сто от тези фондове, а отрасъл, какъвто е търговията, е продаден към 95 на сто. Къде потънаха и тези милиардни средства, та от външния ни дълг не е погасен и цент? Умният стопанин не коли овцата, а дои млякото, стриже вълната и всяка година по едно агне, а те преминаха на принципа: След нас потоп! Разруши се до основи главният стълб на държавата ни - селското стопанство. Произвеждали сме над 10 милиона тона зърно, а сега производството е 4,5 милиона тона. Производството на тютюн е било към 148 000 тона, а сега е само 24 000 тона. Нито една от бившите социалистически страни не покътна селското стопанство, а стъпиха на основите на кооперациите. Милиард и половина долара е бил само оръжейният ни износ и е давал хляб на 90 000 семейства. Днес износът е за около $150 млн., а работните места само 7000. Такива примери могат да се приведат стотици. Всички войни след Освобождението не са нанесли такова жестоко опустошаване в материални загуби, жива сила и най-вече в убиване на духа на човека, както това се случи през последните 12 г. Безработицата е бреме почти на всеки дом. Много дечица вечер заспиват гладни. Не искам да съм на мястото на майките им. Не искам да се поставя и на мястото и на безработните лекари, инженери, военни и т. н. Безпътицата пред нас седи в основата на хилядите инсулти, инфаркти, обесвания разстрели. А колко хора се спасяват от гладната смърт чрез кофите за боклук? Връх на цинизма е случаят с наскоро починалата възрастна жена от Варна. Дъщеря й поради липса на средства не можа да я погребе цяла седмица. След като обиколила всички институции и не получила подкрепа, тя изнася починалата си майка на улицата пред къщата, поставя смъртния акт и до него своето прощално писмо. И това никого не трогва. И след всичко това тези хора имат лице да застанат отново пред народа. И отново да се кандидатират за управници. Убеден съм, че Симеон II е единственият шанс за България. Мина времето на голите идеологии. Дойде времето на професионализма. Ако например аз разбирам от строителство, то Симеон II разбира от държавност. Това поне никой не може да го оспори. С неговата висока ерудиция, с неговия житейски опит и поглед към света той продължава да прокарва нов морал в политиката. За разлика от всички познати ни лица той не се конфронтира с никого, проявява уважение към институциите. Никой не може да се похвали с неговата дипломатичност, въздържаност и далновидност при вземане на отношение по кардинални въпроси, касаещи държавата ни за позициите ни към съседите, Европа, САЩ, Русия, НАТО и др. Кой досега пое голямата отговорност да се ангажира с конкретен срок за изваждане на страната ни от блатото? А кой друг може по-добре да ни представи пред Европа и света? Несъмнено в негово лице чуждестранните инвеститори ще видят сериозен и надежден гарант. Той е непосредствен участник и свидетел на прехода в Испания. А там резултатите са налице. Много от проектите, и най-вече опитът, ще се пренесат при нас. В основата на успехите им е единението, а не конфронтацията. Не виждам по-добър обединител от Симеон II. Нормално е той да бъде подкрепен от царски и кралски фамилии. Несъмнено с авторитета си ще помогне да възвърнем пазарите си. Неизбежно обаче той ще срещне упорита съпротива и от ляво, и от дясно. Тя вече започна. Заинтересованите нямат сметка да се възстановява държавността. А при съставянето на новото Народно събрание и бъдещото правителство това ще е азбуката. Опонентите на Симеон II ще впрегнат в кампанията срещу него и заграбените капитали, и телевизиите си и радиата си и т. н. Добре е, че Симеон II включи в листите си млади и доказали се на Запад специалисти. Добре е и че голям процент от кандидатите са жени. Те са с по-голямо чувство за дълг и отговорност. Ако правителството бъде съставено на по-широка коалиционна основа, ако в него бъдат привлечени доказани професионалисти с морал и чувство за национална отговорност, ако се обединим всички в името на просперитета, резултатите няма да закъснеят. Никой нормален човек не си представя, че след 800 дни ще е вече "шапка на тояга". И никой не е казал това. Проблемът е да се извади каруцата от блатото, да се изправи държавата ни на крака. Да върнем вярата на хората. Спекулира се и с възстановяването на монархията. Уж незабележимо умишлено се поставя знак на равенство между някогашната абсолютна монархия и сегашната парламентарна република. Този въпрос не е на дневен ред, но факт е, че от 14-те най-развити страни в света 7 са монархии. А има и друго. Ако коалицията на Симеон II изправи държавата ни на крака и върне вярата на хората то той ще бъде в очите на народа не само цар, но и Бог. Аз лично нямам нищо против такъв монарх. Та нима зле живеят японците, англичаните, испанците, шведите, холандците и датчаните?! На българина му омръзна 12 г. да бъде лъган и ограбван. Този път той най-после ще гласува за себе си, за своите деца и внуци. Колкото до опонентите ми, предлагам засега да отложим дебата. Аз съм човек, който поема своите отговорности.
|
Симеон Втори е единствената ни надежда
