|
Привет на всички мислещи и любознателни българи,
Благодаря на тези от Вас, които имаха желението и търпението да прочетат внимателно първото интервю. Надявам се да сте останали доволни от прочетеното. На тези "критици" на Н.В., които го обвиняват за неговото "мълчание" през изминалите години и днес, ще отговоря така: Той е ЦАР, сиреч ДЪРЖАВНИК, а не медийна звезда, и е достатъчно скромен и възпитан за да търси мимолетната медийна слава... Не мислите ли че през последните 12 години и сини и червени бягаха, като дявол от тамян от темите "Симеон ІІ и неговото евентуално завръщане у нас", "референдум за или против монархия" и въобще от всичко, което бе свързано по един или друг начин с "човека от Мадрид". Дали това бе случайно?
Днес представям на вниманието Ви второто интервю на Цар Симеон ІІ проведено от "Всяка неделя" (в едно от последните и издания) и бе включено в рубриката "Гореща линия". Предаването е излъчено на 10.01.1999 г. и е вследствие на големия отзвук и интерес, които предизвика първото интервю.
Желая на всички Ви приятно четене!
Верващ
Водещият: Благодаря Ви, че приехте да участвате в този "разговор с продължение". Нека сега продължим със зрителските въпроси, които останаха от миналия път.
Борис Жеков, София: България преживя две тежки национални катастрофи по времето на Фердинанд и Цар Борис ІІІ, като отнеха изконни български територии и България плати репарации на съседите си. Бихте ли могли, като частична компенсация да предоставите "царските" имоти за обществено ползване на българите?
Н.В.: Интересно. Сега нека да започнем от първото - "национални катастрофи". По това може да се говори много, но не мислите ли, че е много трудно един Цар сам да тръгне без да е почувствувал и народа си и политическите партии за да предприеме или да навлезе в една война, т.е. сам и на своя глава е невъзможно да тръгне. Значи вече, като се говори, че вината е на един човек, може да се поразшири малко контекста за отговорността - това първо. Денят, в който политиците или други държавници приемат един закон за личната отговорност за това, което става в една държава, където отговарят и Народно събрание и други - тогава можем да заговорим кой да плаща и какво. Но докато това не стане, ако реша да даря нещо, то е от чистосърдечност, от патриотичност, а не за някакви си такива политически репарации, защото тежко им и горко на тия тогава, които ще трябва да ни репарират. Пък и да помислим от 44-а до 89-та дали е било чудесен период за България и като говорим за национални катастрофи, може така м-а-а-а-а-лко и по този въпрос да се позамислим всички
Арнаудов, Сливен: Как би изглеждала България, ако го нямаше 9.ІХ.44 ? Как би се чувствувал дребният и среден бизнес на Испания пред раздутата републиканска бюрокрация в България.
Н.В.: Вижте, бюрокрацията навсякъде я критикуват и мисля, че с известно основание. Така, че да мислим, че само тука бюрокрацията е тежка… Дай Боже да се раздвижи и да стане една модерна бюрокрация, но и в Испания и другаде тя не остава назад в главоболията за обикновените граждани.
А за въпроса, ако не е имало 9.ІХ - като се поогледаме и видим как се развиват останалите европейски страни, които не са били в соцлагера, отговорът е съвсем явен, но да предоставим това на сънародниците, които да се уверят в същото. Тъкмо това е… А не, както един казва едно, другия твърди трето, ами на практика да видим какво е и да стигнем до едно хубаво заключение.
Георги Костов, Раднево: Кога и къде сте коронован?
Н.В.: Няма такава процедура у нас. То е просто на теория. В смисъл, че Народното събрание веднага провъзгласява престолонаследника, но нямаме в модерните времена - от Освобождението насам не е имало короноване. Няма и корона.
Петров, София: Намирате ли някакви грешки у баща си?
Н.В.: О, трудно е да се каже. Аз предпочитам да предоставя това на историята, пък и от чиста етика считам за недостойно син да търси дефектите на баща си.
Градев, Своге: В днешното време на противоречия, има ли ОБЕДИНИТЕЛЕН НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ според Вас?
Н.В.: БЪЛГАРИЯ…, ДЕМОКРАЦИЯТА - за мен това са два идеала и мисля, че със всеки сънародник можем да се разберем с този общ знаменател.
Тодоров, София: Какво сте наследили от рода на черногорците? Бихте ли казал нещо повече за славянския си произход?
Н.В.: Ами да, това е така. То е от т.нар. "исторически парадокси", нали. Майка ми дойде тука през 1930 г., като "чужденката", а пък тя всъщност по майка си - Елена Черногорска и Кралица Италианска, е която имаше нали, и носеше славянска кръв. А пък черногорците са много издържливи и здрави физически и здравословно да го кажем. И родът на баба ми е бил така. Може би това е което съм наследил или получил от черногорската си страна.
Загоров, Панагюрище: На кои държави сте гражданин?
Н.В.: (смее се) На кои или на коя?
Водещият: На кои?
Н.В.: Бре! Няма такава работа. Въпреки, че да няма човек паспорт или поданство, докато е в изгнание е много тежко... Аз през тия 50 години разни такива наречени в кавички "нанценови" паспорти съм имал, само и само за да не стана гражданин на някоя друга страна и така си останах, докато не си получих пак българския паспорт.
Николова, София: Има ли страни в света, в които царските имоти са частно притежание.
Н.В.: Във всяка монархия. И в републиките пък може да има и държавният глава, или пък който и да е, който си е купил нещо или дядо му да го е имал... А пък в монархиите - разбира се. Това са семейства, които са живяли там и си живеят най-спокойно и ако разполагат със средства, която им харесва или нещо друго... Това са закони, които разрешават, тъй че си е съвсем нормално, което е много важно. Мисля си, че зрителят, който е задал този въпрос го е мотивирало това - РАЗГРАНИЧАВАНЕТО и то КАТЕГОРИЧНО И АБСОЛЮТНО, повярвайте ми, тука у нас поне, но и в другите кралски семейства, които аз познавам НА ДЪРЖАВНОТО, което са функции, кото един дворец или нещо друго, ОТ ЛИЧНОТО, ЧАСТНОТО, което си е купил прадядо му или 5-6 генерации назад нали... И ТОВА Е МНОГО ВАЖНО, защото където има така известно "смесване" между държавни пари и частни... работата става вече доста "мъглява". Докато у нас (Заб.: За времето до преврата от 9.ІХ.1944 г.) е било винаги категорично и пределно ясно какво е държавно и какво е лично и частно.
Водещият: А сега един въпрос на Стойчева от Варна свързан с мистиката. Вярвате ли в предсказания и пророчества?
Н.В.: Съжалявам... Да кажем, че съм прекален прагматик, за да вярвам... Пък и не ми остава много време така... да гадая. Аз гледам на нещата, които са в реалността и действителността нали... извън ВЯРАТА СИ (прави жест с ръка върху сърцето си), но това вече е друго.
Водещият: Сега нека да видим една анкета, която направихме тази седмица в София. Тя ще добави още зрителски въпроси към нашия разговор.
Забележка: Подбрал съм най-любопитните и интересни според мен въпроси.
Въпрос: Защо продадохте медалите на дядо си?
Н.В.: Това е интересен въпрос. Мисля, че съм го казвал вече, ама да го повторя... Това са отличия, които между кралските особи се връчват, като личен дар или подарък и винаги с реципроцитет. Тия ордени с изключение на четири, които са дубликат от български бяха чужди. Аз ги имах в една витрина и им се радвах години наред, но в един даден момент видях, че с парите, които можахме да получим за тях щях не само да изплатя издръжката и стипендиите на редица наши сънародници, но и да помогна в други работи. Намирам, че това не става ясно на хората. Те си мислят, че Царят е богат... Царят е богат, като частно лице и то всичко е относително, но когато трябва да подпомага на стотици молби и за какво ли не... Когато трябва да изпраща пари просто ежедневно нали... Има един момент, в който финансите се объркват и вместо да протегна ръка на някакви си там личности или кредитни институции или групи или хора или ...незнам ... каквото и да е, АЗ ПРЕДПОЧИТАМ ВИНАГИ - И СЛАВА БОГУ ДОСЕГА СЪМ УСПЯЛ ДА СЪМ СИ НАПЪЛНО И СЪВЪРШЕННО НЕЗАВИСИМ и това също ми дава много по-голям авторитет за да си кажа приказката всекиму, а не да дължа нещо някому и да трябва да си трая.
Въпрос: Какво мислите за България, за нас?
Н.В.: Да кажа, че цял ден мисля - може би ще прозвучи като демагогия, но като си работя на бюрото по 10-12 часа можете да си представите, че централните ми теми са винаги България или българите.
Въпрос: Държите ли на своята страна, като на своя Родина?
Н.В.: Ами може би те (участниците в анкетата) мислят, че понеже живея далече не считам България за своя Родина, а може би са видели как съм се вълнувал и първия път и сега да си стъпя пак на родна земя.
Въпрос: Какво Ви притеснява?
Н.В.: Лъжите, интригите, злобата и то ненужна злоба. Вижте, ЛЮБОВТА Е НЕЩО, КОЕТО ГРАДИ, А ОМРАЗАТА РУШИ. И като виждам понякога какви приказки се разправят, и на които се вярва... Това е, което ме притеснява.
(Забележка: Тук ще си позволя да вметна, че това са думи (за любовта), които само един вярващ християнин може да изрече, защото ги чувствува със сърцето и душата си за разлика от родните т.нар. "християн-демократи", които в надпревара с бившите комунисти само сееха омраза и разделение между хората.)
Водещият: Споменете някоя прясна лъжа.
Н.В.: (смее се) Няма какво да се спираме на такива негативни работи.
Въпрос: Откъде произлиза династията?
Н.В.: Ами то е едно съвсем мъничко херцогство в Германия - Кобург нали... Самата династия - тази година (1998) чествуваха 900 годишнина - е малко по на север от Кобург. И така покрай тази годишнина се направиха доста културни и други мероприятия. Имаше разбира се и една изложба, в която се показваше, че сме сродени с 48 княжески или кралски семейства, които е имало или все още има, като английското или белгийското. Та това е интересно, защото в края на краищата ставаме всички, като едно огромно семейство и имаме едни чудесни взаимоотношения.
Въпрос: Как сте постигнали тази хармония в семейството си?
Н.В.: И аз се питам. Може би защото всички така... са добри хора и така... се погаждаме.
Раднев, София: Защо казахте миналата неделя, че не мечтаете?
Н.В.: Защото е факт. Придържам се към действителността. Не се чувствувам, като човек, който мечтае или се задълбочава в абстрактни хипотези.
Симеонов, Пловдив: Кой Ви научи да не мразите?
Н.В.: Животът. Аз мисля, че от живота човек трябва да тегли много уроци. Може би и майка ми да ми го е казвала..., може би да ми е в характера... Просто не бих могъл да уточня това, но че си е така СИ ГО ПОДЧЕРТАВАМ И ТО ДЕБЕЛО.
Водещият: В крайна сметка какво трябва да се забрави и какво трябва да не се забравя?
Н.В.: Това е много абсолютно - сякаш като присъда. ДА ПОМНИМ ПОЛОЖИТЕЛНОТО И ДА ПОМНИМ ПОУКИТЕ, а каквото е ненужно или чиста злоба или някое нещастие да се опитаме да го забравим и ДА СЕ ПРИМИРИМ С ТОВА, КОЕТО ГОСПОД НИ Е ДАЛ.
Смилов, Варна: Какво мислите за качествата на българския народ? Мнозина ги подценяват. А Вие?
Н.В.: Аз мисля, че ги виждам по един реалистичен начин, вследствие на което съм твърдо убеден, че сме много по-даровит народ с много по-голям човешки потенциал и дано подир 4-5 години всички заедно да видим, че това е истина, и че вече България върви по един чудесен начин към едно още по-добро бъдеще.
(Забележка: Следват няколко лични въпроса, които ще си позволя да прескоча.)
Водещият: Искам да ви върна в 1959 година. Тогава като кадет в САЩ за да се издържате сте гледали бебета и сте разтоварвали саксии. С какви чувства си спомняте това време?
Н.В.: (смее се) Да се издържам е много голяма дума, но така да си спечели човек някой долар в повече... С другите кадети ни вземаха за такива работи, защото считаха, че бяхме благонадеждни граждани да "бейби ситваме" (от "baby sitting" - гледане на дете), нали... или пък ето с тия саксии с един испанец - кадет също... Ами това също е интересно. Да видим чужди къщи, да научим как живеят, едно-друго... Научих доста работи.
Водещият: Пак през 1959 сте отказали да продадете титлата си "Цар" за 100 хиляди USD (огромна за тогава сума). Каква е цената на титлата Ви всъщност?
Н.В.: (смее се) Откъде вадите тия работи...? Това беше несериозно за нас, но чистосърдечно човекът, който ги предлагаше даваше и по 10 хиляди долара, така, като възнаграждение за всяка титла, която той пък възнамеряваше да раздава. Ние в България нямахме благороднически титли, така че беше на погрешни "принципи". Най накрая ние му "благодарихме" и той тогава се докачи човека и просто чрез адвокати отговори, че това е било абсолютно сериозно предложение, нали, а не както аз така се опитах да го отбия, между на шега и възпитано нали... (ПАУЗА, след което - сериозно)
Вижте, короната не е моя. ТЯ Е НА НАШАТА ИСТОРИЯ, ТЯ Е НА НАШИЯ НАРОД, тя някак си е била съпричастна с България през тринадесет века, така че АЗ НЕ СЪМ СОБСТВЕНИКА И. АЗ СЪМ САМО НЯКОЙ, КОЙТО ТРЯБВА ДА Я НОСИ, И Я Е НОСИЛ, ТАКА ЧЕ ТЯ НЯМА ЦЕНА. Аз не бих могъл да я отценя и никой не би могъл да си позволи да я отцени. За всички българи тя е еднакво ценна.
Водещият: А примирявате ли се със съдбата си?
Н.В.: (усмихва се) Ами да - иначе щяхте да ме видите със съвсем изкривено лице и огорчен.
Водещият: А как бихте определили живота си с една дума?
Н.В.: Интересен.
Водещият: А какво е отношението Ви към думата "възмездие"?
Н.В.: Тя е нещо, което считам за нито интересно, нито градивно, така че бих казал - ОТРИЦАТЕЛНО ОТНОШЕНИЕ.
Водещият: А молитвата Ви за България?
Н.В.: Тя си е в сърцето...(пауза). В сърцето ми е...(пауза). И всяка вечер... (недовършва, видимо развълнуван)
Водещият: Благодаря Ви.
Накрая в заключение и КАТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ОТГОВОРА, който Н.В. даде на последния въпрос ще си позволя да вметна едно мое предположение, а именно, че ВСЕКИ ПРЕЗ КРАТКИЯ СИ ЗЕМЕН ПЪТ СЕ СТРЕМИ КЪМ НЕЩО СИЛНО И ПОЖЕЛАВАЙКИ ГО ДЪЛБОКО В СЪРЦЕТО СИ - В КРАЙНА СМЕТКА ГО ПОЛУЧАВА. Един пожелава пари, друг - власт, трети - охолен живот - жени, коли, четвърти пожелава деца, семейство, здраве и т.н и т.н.
Моите уважения към г-н Иван Костов, той безспорно е най-голямата, но и най-противоречива личност в новата ни история. Без съмнение той е силен политик, направил редица положителни за страната ни стъпки (започна с непопулярни, но необходими за страната реформи, стартира преговорите с ЕС, стреми се да ни оттласне от орбитата на имперска и олигархическа Русия). Направи много положителни неща, но и много остави недовършени (борбата с икономическите групировки, престъпността, корупцията, нефункциониращия капиталов пазар, хаос и злоупотреби в селското стопанство, здравната реформа и т.н.). В други просто се провали (безработицата, приватизацията, разкола в Българската православна църква, "братовчедите", неумението му да води диалог, да се вслушва в чуждото мнение, "войната" с медиите, някои непопулярни фигури с които се обгради и които до последно защитаваше, а други все още защитава ...). Той избра пътя на КОНФРОНТАЦИЯТА (включително и сега срещу коалиция НДСВ), е я получи. Той си пожела ВЛАСТТА и я получи, но вместо той да владее над нея, тя го обсеби. Забрави, че бедният народ му гласува доверие през 1997 г. за четири години (не за четиридесет). Спомняте ли си Хр.Смирненски и неговата "Приказка за стълбата"..., колкото повече героят му се издигаше по нея, толкова повече се възгордяваше, после забрави накъде е тръгнал и какво го води натам. Накрая, когато се изкачи на върха на стълбата се оказа, че е станал, като тези срещу които в началото бе тръгнал да се бори...
Иван Костов си пожела ПАРТИЯТА и получи това което желаеше: единна, дисциплинирана, монолитна "синя" партия. Последната ХІІ конференция удивително ми напомняше на ХІІІ ПАРТИЕН конгрес на БКП (ако се не лъжа той бе и последен) и с нищо не ме изненада, а напротив затвърди убеждението ми, че СДС се е изчерпал И ВЕЧЕ НЕ Е ДВИГАТЕЛ НА ПРОМЯНАТА...
Накрая няколко думи и за Н.В. За разлика от г-н Костов, Царят през целият си съзнателен живот, в изгнание, се е стремил към Родината. Скромно и без фанфари, толкова колкото са позволявали силите му и предвид обстоятелствата, които са го довели в Мадрид, той е работил за народа си, носил го е в сърцето си. Пътят на Цар Симеон ІІ от София до Мадрид през 1946 г. и сега обратно удивително ми напомня за пътя на Спасителя до Йерусалим, страданията Му, и накрая Възкресението Му. Според мен Н.В. не напразно използва дните преди "Страстната седмица" за да се обърне с апел към сънародниците си. Да ми прощава Бог за това мое сравнение, но аз вярвам, и виждам в този факт желанието на Цар Симеон да извърви докрай пътя за който е предопределен, да изпие докрай горчивата чаша на тези избори, и накрая да сподели отговорността, която го задължава като Цар да бъде до народа си в тези трудни години на преход. Той е носителят на ПРОМЯНАТА. На него, като на Моисей, възлагам днес надеждите си да ни преведе от "египетския плен" до "обетованата земя" - от "комунистическото и посткомунистическо бреме" до "достойното ни място в Обединена Европа". Евреите са извървели този път за 40 години. Аз смятам, че Н.В. не е бил буквален, като ни каза, че за 800 дни ще възроди страната. Според мен ще трябва да се сменят още най-малко две поколения преди да се възстанови страната от 50-те години комунистически духовен и политически гнет. Но за колко точно време ще стане това, никой не може да каже с точност, камо ли за точност с дни, а мисля, че не е и толкова важно. По-важна е посоката. Колко дълъг път ще извървим зависи най-вече от самите нас и от посоката, която ще изберем на предстоящите избори. Може би скоро Н.В. ще внесе яснота по тази тема, с която много се спекулира...
И така всички сме свидетели какво избра премиерът Костов.
Представяйки на вниманието Ви част от тези две интервюта аз се опитах да Ви подскажа какъв е бил изборът на Н.В. ТОЙ ИЗБРА ЛЮБОВТА НА НАРОДА СИ И Я ПОЛУЧИ.
А какъв ще е изборът на Народа ще разберем през нощта на 17 юни.
Бог да пази България!
Верващ
|
Едно любопитно ннтервю с Н.В. - втора част
