|
Братя българи,
Представям на вниманието Ви част от първото от двете интервюта дадени от Н.В.Симеон ІІ пред "Всяка неделя" на 03.01 и 10.01.1999 г. Ще си позволя да напомня на част от Вас, че войната в Косово все още не бе избухнала, а пред България все още не се очертаваха светли евро-атлантически перспективи. Повод за неговото посещение тогава бе връщането на незаконно отнетите навремето от "народната власт" имоти на царската фамилия. Подбрал съм само част от първото интервю понеже общата продължителност на двете е близо 2 часа. Второто интервю от 10.01.99 ще представя по-късно тия дни.
Предварително моля за извинение тези от Вас, на които няма да се понрави непрофесионалния от техническа гледна точка начин по който поднасям събитието. За съжаление не съм нито филолог нито съм учил някога журналистика.
Коментарите оставям на Вас.
Бъдете здрави и приятно четене!
Верващ
София, 03.01.1999, "Всяка неделя"
Въпрос на водещия: Как бихте могли да утешите ония, които смятат, че промените вървят бавно?
Н.В.: Животът е къс. Да търсим само вина в едни или други, мисля че е загуба и губене на енергия. Така, че трябва да гледаме на действителността, на това, което става днес и да се опитаме всеки по свой маниер да допринесе по нещичко за да тръгнат нещата. Няма нужда от някакви мерки или инструкция - то е въпрос на чувства. Всеки може нещо да свърши и да каже вечерта: "днес направих добро на един" или "се усмихнах на друг" или "помогнах на трети". От такива съвсем малки работи могат да се постигнат много неща.
Въпрос: Имате ли реална представа за това, което става у нас?
Н.В.: Вижте, аз от 50 години си гледам занаята, така че бих казал, че съм не само с реална, но и много обективна представа и то идвайки отвсякъде. Като прибавим и западните източници и "оптиката" на Запада, мисля, че в това отношение съм твърде добре не само осведомен, но и в контакт със страната, в синхрон с каквото тук става.
Въпрос: Какво Ви казаха обикновените хора преди това посещение?
Н.В.: Не е имало така някаква бих казал "открита" критика. Стига човек да си отвори очите и да разбере какво им минава през ума или какво чувствуват.
Въпрос: Какво усетихте в очите им? Какво видяхте в очите им?
Н.В.: Мисля, че имат доверие.
Въпрос: Доверие в какво?
Н.В.: В това, което Симеон представлява.
Въпрос: А Вие може ли да им обясните какво представлява Симеон?
Н.В.: Не. Аз не обичам да говоря за себе си. АЗ ДЕЙСТВАМ. АЗ СЪМ ДЕЛОВИ ЧОВЕК. НЕ САМОХВАЛКО. НИТО ДЕМАГОГ. Тука трябва педагогия и енергия.
Въпрос: Демагогията ли мразите най-много?
Н.В.: АЗ НЕ МРАЗЯ нищо много. Има само неща, които не ми харесват или не са по мой вкус, но да мрази човек мисля е нещо доста ОТРИЦАТЕЛНО.
Въпрос: Но политиката без демагогия не може?
Н.В.: Мислите ли? О-о-о-о .... (изразява почуда и неодобрение). Тогава може да си обясним много работи.
Водещият (смее се): Изглежда Вие не мислите така?
Н.В.: Не. Защото за мен е може би призвание или просто "занаят" и считам, че със истината, с добра воля и добро желание, и като се гледа на нещата по един коректен начин може да се постигне много и да се впечатлят хората, и да ви разберат без да има нужда от демагогия. Пък и не съм политик. Аз съм ДЪРЖАВНИК, което е съвсем друго.
Въпрос: Вие използвахте думата "педагогика". Не случайно, нали?
Н.В.: Не. Считам, че има много работи, които трябва да понаучим и да поразберем.
Въпрос: Какво първо трябва да разберем?
Н.В.: Че сме много способен народ. Че има възможност за всеки. Че една държава, като нашата е малка и може да се оправи, но заедно, а не да се критикуваме, да се хулим и да се оплюваме. Тука трябва една "меритокрация" - значи СПОРЕД ЗАСЛУГИТЕ - НЕ СПОРЕД ДРУГИ СЪОБРАЖЕНИЯ всеки да си е на поста. И ако всеки, който си е на поста пък чувствува, че върши добра работа - ама това е нещо огромно, това са милиони положителни актове всеки ден. Една малка страна по този начин може да се оправи.
Въпрос: Вярно ли е, че си плащате за пребиваването си тук?
Н.В.: Да. Да разбира се. Докато не съм официална личност, а съм частно лице считам, че е абсолютно етично и нормално така да се постъпва. Мисля, че понякога и примерите са нужни и са заразителни, а не да "използвам". Аз в това отношение съм страшно коректен. Баща ми ме е научил така, че "държавните пари се гледат три пъти по-внимателно отколкото личните" и на 60 години няма да се променя, колкото и да разправят идиотщини по тази тема.
Следват "въпроси на зрители"
Спаска Динева, Пловдив: Бихте ли оставили живота си в Испания, за да оправите бъркотията в България?
Н.В.: Разбира се. Не че мога да оправя сам бъркотията, защото ако ще я оправяме, трябва да я оправим всички заедно. Но когото цял живот човек е бил трениран и просто подготвян за една дадена мисия е само въпрос дали може да се допринесе с нещо градивно или не.
Лозан Виденов, с.Пожарево: Какви са съображенията Ви за да не си дойдете в България заедно с цялото семейство?
Н.В.: Много е трудно така да се отговори за няколко минути. Но считам, че всяко нещо си има времето, мястото, момента. Аз съм прагматик, а също пък изпитвам голямо уважение към институциите, към демократичните формули. Така, че считам, че нещата трябва да се предприемат по един начин, който само да може да заздрави нашата демокрация, а не да раздразни едни или да разтревожи други.
Гигов, Сливен: Ако Конституционният съд отмени "референдума" от 1946 г., желаете ли да се завърнете в България и да поемете отговорностите на царската институция?
Н.В.: Мисля, че дори КС да се произнесе по тази тема, това не значи автоматично, че Цар Симеон се връща. Институциите тук са солидни. Има други процедури по тази тема.
Ташев, Асеновград: Ако бяхте държавен глава, бихте ли направили нещо, така че ограбените от държавата милиарди да бъдат възстановени. Бихте ли дали съвет на нашите управници как да измъкнат държавата от "батака" и каква е Вашата мисия в живота?
Н.В.: Нашите държавници мисля, че са квалифицирани. Така, че кой съм аз да давам съвети - това първо. Второ - аз не отговарям, нямам правомощия, така че ще се въздържа от отговор на това "какво бих направил" . . .
Желев, София: Как възприемате факта, че някои Ви наричат чужденец, след като Вие сте второ поколение "роден в България"?
Н.В.: Това са бих казал анекдотични приказки, защото тогава в Щатите никой не би бил американец, ако почнем така да гледаме на нещата. Няма нужда да отговарям на такива глупости.
Апостолов, София: Какво е отношението Ви за влизането на България в НАТО?
Н.В.: ПОЛОЖИТЕЛНО, ако гледаме така общо. Много ТРУДНО, ако искаме да сме реалисти (събитията в Косово тепърва предстояха) и страхотно СКЪПО, ако трябва да гледаме на парите на страната.
Вълков, София: Както президентът Петър Стоянов, така и премиерът Костов се обръщат към Вас с "Ваше Величество Цар Симеон". Как приемате тези обръщения, след като ВНС провъзгласи България за парламентарна република с представител на висшата власт - президент?
Н.В.: Това означава, че господата Президент и Министър-председател зачитат историята на своята страна.
Пайташки, с.Дълго поле: Каква изцерителна рецепта бихте препоръчали на българите страдащи от различни по вид и по начина на изразяване негативни и силно язвителни чувства на омраза, егоизъм и завист.
Н.В.: Да мислят повече за България. Чувството на патриотизъм и други подобни добродетели ще изцерят, мисля доста накратко и бързо тия негативни черти, които имаме така понякога - нашия общ песимизъм или критика.
Николова, София: Защо, въпреки предупрежденията на наши авторитетни политици влязохте в съюз с бивши служители на ДС, като Доган, Луджев и сие, с което "катастрофално загубихте" уважението на хората?
Н.В.: (смее се) Ако така нали ще гледаме на нещата по един толкова примитивен начин няма да остане жив човек тука с престиж, (а сега сериозно) но това се отнася повече за нашата политическа класа, отколкото за мен.
Водещия: Извинете за този въпрос, но той е на зрител.
Н.В.: Никак. Напротив, моля Ви се. Може би на много хора им се е сторило така. Нека да прочете речта ми в Търново (по повод годишнината от Търновската конституция), не веднъж, ами три-четири пъти пък после да ми зададе същия въпрос, ако се счита за интелигентен.
Петров, София: Намирате ли някакви грешки у баща си?
Н.В.: Аз съм бил възпитан по един начин - на респект към генерацията, която е над мен, а пък що се касае за Цар Борис - мисля, че историците може да кажат нещо, не сина му.
Илиев, София: Кога мислите окончателно да си дойдете в България?
Н.В.: Ще зависи от много работи.
Водещият: Например?
Н.В.: Дали е уместно? Дали с нещо мога да допринеса? Какво ще кажат моите сънародници? Докъде ми имат доверие? Много въпроси са. Трудно е така да се отговори в няколко минути.
Стоилов, София: Мнението Ви за монархическите формации в България?
Н.В.: Това е по-комплицирано (сложно). Казвате "монархическите формации" и правите добре, защото това е което се говори и често го чета по медиите - за "монархистите". Има много монархисти в републиките. В кралствата и царствата няма, защото нещата там си вървят по вкуса на населението. Едно мога да кажа само и препоръчвам на всички да се позамислят. Има само един Цар. Значи не виждам смисъл да има десетки монархически групи. И второ, че само това, което Царят каже и той го каже ЛИЧНО (набляга на последната дума), е за което може да отговаря. За други приказки и какви ли не неща никой, нито монархическата институция, нито моята личност, смятат и намират основание въобще да отговарят.
Водещият: Има доста инициативи, които злоупотребяват с името Ви.
Н.В.: О-о-о, злоупотребления много. Дето говорихме преди малко за демагогията. Понякога има и опортюнизъм, понякога има и най-добри чувства, нали, има от всичко. То това си е политика. Не виждам защо трябва да се капитализира толкова - да гледаме колко много други партии има. Тука въпросът е, че "монархията" е една ИНСТИТУЦИЯ и нещо, което е много по-специално бих казал. Може би затова предизвиква такъв интерес. Но както Ви казвам в монархиите няма "монархисти", а пък разни епитети, които се прилагат доста често... Според мен те са съвсем отживяла работа, като "царедворци" и незнам си какви други неща. Боже Господи, около властта дори да не ги наречем "царедворци" ИМА ЕДИН ВАГОН ХОРА, които бих казал са със същите намерения, като т.нар. "ЦАРЕДВОРЦИ". Не по врат, ами по шия.
Забележка: Следват въпроси касаещи семейството на Н.В., които пропускам...
Водещият: Основният идеал, който бихте искали да им внушите (на неговите деца и внуци)?
Н.В.: Да бъдат прилични и достойни граждани.
Водещият: Искам сега да ми кажете - само един отговор - мечтата Ви за България?
Н.В.: Да доживея и да видя една просперираща България. Не очаквах да доживея факта, че може да се върна, и че ще се разхождам съвсем спокойно по улиците в София... Това ме кара да мисля, че ще доживея да видя една просперираща страна и се надявам преди да съм прекалено стар, така че да е в близко бъдеще.
Гърков, Петрич: Какво бихте дали от себе си за благоденствието на България?
Н.В.: 50 години съм отдал вече и ако даде Господ още няколко години, и те са на разположение - НА НАРОДА.
Водещият: Благодаря Ви Ваше Величество. Очакваме Ви следващата неделя.
Н.В.: Благодаря Ви.
|
Едно любопитно ннтервю с Н.В. - първа част
