Мисля, че става дума за национализъм, все пак. Той е нужен най-вече на бедните народи или по-скоро на хората, които искат да ги управляват. След Първата световна война Германия е била много по-бедна и разорена държава от България днес при това Германия тогава е била в изолация заобиколена от враждебно настроени съседи. Ако не бяха тези условия Национал-социалистическата партия нямаше да спечели такава популярност. За мене това е очевидно.

Нашите учебници по история са доста националистически, така или иначе. И затова аз не се очудвам колко много са хората, които имат националистически възгледи. Национализмът е жив дори в Западна Европа, ... какво да говорим за Балканите. Мисля, че все още може да се намери книгата на Урс Алтермат "Етнонационализмът в Европа". Там доста задълбочено се анализира национализма и между другото книгата завършва така "Сараево е навсякъде".

Ами Йорг Хайдер какъв е? Ами Жан Мари Льо Пен и неговият Национален фронт във Франция да не би да е наследник космополитните идеи на Волтер.

Така, че национализмът дреме в Европа, а в България си го има и никога не е изчезвал. Когато се говори за суверенитет, независимост и т.н. става дума за национализъм. След Вестфалския мирен договар от 1648 г. започва отчетливо да се формира идеята за пълния суверинтет на държавите. Тогава се появяват и абсолютните монархии. Монарсите от онова време, обаче не са си давали сметка, че режат клона на който седят, защото абсолютната монархия и централизацията, заедно с индустриализацията довеждат до националната идея.
Национализмът до води там, че външната политика се схваща като надпревара и съперничество между държавите, което може да доведе до открит конфликт, влючително война. Според същата теза, хармония и сътрудничество във външната политика е невъзможна - интересите на всяка държава се прекалено различни и противоречиви, за да се постигн траен мир и следователно силовата политика е единствено възможна. Колективната сигурност е утопия, а всяка държава може да предприема каквито си иска действия за да запази националните си интереси. Всеки, който твъди обратнотое наивник. (Добре, ама ЕС доказва, че и обратното е възможно, стига хората да повярват.)
Именно тогава се говори за суверенитет, независимост и силна държава. Аз не казвам, че концепцията за суверенитета е напълно отмряла, но това са неща, които стават все по-относителни. А когато те се преекспонират и се представят като някакви ръководни идеи за бъдещето ни ние трябва да сме нащрек. Тези идеи много ще се харесат на националистите в България. Към тях спадат влючетелно и бившите мутри, които сега са принудени да правят сравнително по-легален бизнес. Те също искат суверенитет и независимост, защото ако успеят да пробутат свои хора във властта ще могат да правят каквото си искат. Ако ние трайно се обвържем с ЕС ще им е адски трудно на мутрите. Голяма част от решенията ще се взимат на европейско ниво, а общностното право ще има примат над националното и съдилищата ще го прилагат директно без да чакат благововлението на нашия парламент. Това ще бъдат лоши времена за всички, на които не им се "бачка". Мисля, че те подсъзнателно го разбират. И национализмът е тяхната последна опора. Както казва един унгарски историк "национализмът е последното убежище на мошеника". Става дума за мошеника в политиката, който като няма какво друго да предложи ... предлага национализъм като лесен и прост начин за справяне с проблемите на обществото.

Понякога се казва, че сред нас има национален нихилизъм. Това е вярно, но по един парадоксален, на пръв поглед начин, този нихилизъм е съпроводен с национализъм. Когато се казва, че БСП и СДС са слуги на НАТО и ЕС - това не е ли безсмислен национализъм? Може би С2 е видял надписите по улиците и е решил, че щом така пише там, значи трявба да предложи това, което хората очакват. Защо да се хаби да измисля аргументи в полза на други каузи, ако така рискува да не получи скиптъра?

***

Общо взето, разликата между патриотизъм и национализъм е доста тънка. Границата може лесно и неусетно да се прекрачи. Така че аз не мисля, че е обидно да се говори за национализъм. Напротив, трябва да се говори и да видим каква ще ни е ползата от него. Ако изобщо има полза, защото аз не мисля че има.

Когато се говори за това как другите са ни виновни за дереджето, на което сме - значи пак се прокрадва национализъм. Национализмът обича да стоварва вината върху други държави, народи или етноси. Понякога това не е неоправдано. Например, когато Хитлер е говорил, че Версайската система е несправедлива това е било вярно.