|
Политическата самодейност на царя: кой ще поеме отговорността?
ЛЮБОСЛАВА РУСЕВА
Интригата около Национално движение "Симеон ІІ" навлиза в нова фаза: част от лицата вече са ясни, програмата е на път да се обговори. Въпреки това царското движение започва да изглежда още по-мъгляво и тревожно причудливо като митологическите си предшественици Кентавър и Горгона.
Ако до вчера въпросите бяха едни, днес въпросът е един: как хората на Симеон, подбирани очевидно както падне, без да се познават помежду си, без да са съмишленици, без да са предварително консолидирани като екип, ще поемат товара на една огромна власт (защото засега те имат шанса да спечелят мнозинство, ако не и абсолютно мнозинство) и какви ще са последствията за България?
За съжаление отговорът е по-скоро мрачен. Защото съставената в последния момент партия от типа "орел, рак и щука", в която шефът на Атлантическия клуб Соломон Паси седи редом до детската учителка Весела Драганова, бившата манекенка Юлиана Дончева и довчерашния си яростен критик от в. "Монитор" Волен Сидеров, е бомба със закъснител, която след изборите ще гръмне с всички стаени междуличностни напрежения, липса на идеологическа близост, лобистка обремененост. Какво свързва тези хора освен еднаквите очила на Максим Димов и Мирослав Севлиевски?
Онзи ден поппевецът Коцето-Калки простичко каза, че ще пее за царската кауза, защото България трябвало да се оправи. Проблемът обаче е, че "оправянето" на страната представлява национална, общобългарска и колективна кауза. А царската е частна, лична и именно "царска" такава. От което следва, че основният конфликт в движението ще върви по тази ос. В един момент например експертът Х, който дотогава е работил чудесно в своята област, отдавайки приоритет на националния, може да откаже да обслужи частния интерес и да бъде изгонен. Или обратното - онези, подбрани единствено да играят ролята на марионетки, има опасност да се окажат мнозинство и да се заемат предимно с обгрижването на някаква болна амбиция за исторически, икономически или чисто личностен реванш. Кое ще надделее?
Самата възможност за "избор" и впечатлението, че нещата се напасват в движение, са вече достатъчна предпоставка за опасения. Във всеки случай това, че критериите, по които бяха подбрани кандидатите на движението, останаха тайна, че списъкът се изготви от кръг премълчаливи избраници като в масонска ложа, че още в програмната си реч Симеон подчерта правото си да отзовава тези, от които е недоволен (без да се знае какво точно би провокирало недоволството му), е факт, който би трябвало да отсъства от практиката на ратуващите за прозрачна и националноотговорна политика.
И бегъл поглед по листите може да открие пред очите ни следната гледка: на сцената дефилират манекенки, телевизионни звезди, актьори, зад кулисите промушват глави някои "стари муцуни", тук-таме притичва някой експерт, току-що участвал в правителствената инициатива "Българският Великден", а в тъмното подножие тихичко седят и дават знаци на царя един бивш и дискредитиран външен министър, един шеф на скандалноизвестна групировка, един член на Конституционния съд със съмнителна биография, един шеф на общинска банка и някои съвсем сенчести фигури. Какъв би бил логичният финал на такова представление? Къде е "каймакът на каймака" в лицето на експертите, каквито обещаваше Кошлуков? Кой ще проплаче пръв, като се огледа и види, че просто е бил използван за миманс или за сценичен работник и не е получил лептата си от режисьора? И кой накрая ще плати тока, билетите, костюмите, ако театърът излезе на загуба? За съжаление всичко се пише на гърба на данъкоплатеца, от чийто джоб се издържаха и издържат всички политически постановки.
Новите лица на царя няма как да не засегнат и темата за морала. Още повече че в речта си Симеон я рециклира и приватизира. Така обаче той се превърна не само в субект, въздаващ морални присъди, но и в обект, особено атакуем по линия на морала. Да вземем например Соломон Паси, който може да се нарече изключителен ход на царя спрямо критиците му по въпроса за НАТО. По време на ударите на НАТО в Югославия г-н Паси каза "Майната му на православието", за което Волен Сидеров го обрисува с най-черни краски, наричайки го с имена, неподлежащи на цитиране. По същото време пък Симеон беше един от оспорващите правотата на пакта да разреши кризата силово, дълго време избистряше външнополитическите си визии, а на този Великден и недвусмислено заигра на деликатната струна "църква", развълнувано слушайки "Многая лета" и особено онази част за "Христолюбивия наш цар"...
Или да вземем за пример някоя телевизионна журналистка. Какво ще прави една говорителка в парламента, колкото и да е симпатична? Или пък друга, която покрай скандала с "отрязаната глава" даваше изумително по своята нелепост обяснения, че нямала време да гледа 3-минутния репортаж, но затова пък половин час звъняла на всички редактори в телевизията да разрешат пускането му и, ерго, е напълно невинна? Само за да осъществи здравата връзка между Софиянски, Любомир Павлов и царя ли е избрана и друга бивша тв звезда? Венци Димитров, който тръгна от СДС, стана "синя мравка", сетне отиде при Доган, а вече е активен царедворец, също ли е еталон за морал? Ами Стоян Ганев? А как хората от Беровото безвремие ще направят нещо за 800 дни? Няма ли да им дойде нанагорно и направо "мулти" тежко?
Отсега е ясно, че щом влезе в парламента, всяко лоби в тази странна компания ще дърпа черджето към себе си. То вече е започнало, а какво остава след изборите. Просто България наново ще се сдобие с братовчедски кръгове, амбициозни службогонци и готова вече с балните си рокли и фракове снобария. Както винаги свестните ще са малко, ще има люспения, подмяна на вота и съмнително "оправяне" на България.
Най-противното в тази история е информацията как, видите ли, Стоян Ганев бил посъветвал царя да не се кандидатира за депутат, как той се чудел и си блъскал главата, пък накрая склонил. Остава и прозрачното заблуждение за какво всъщност става дума да завършва като в онзи диалог между генерала и Швейк: "Швейк, вие идиот ли сте? - Тъй вярно, господин генерал, аз съм кръгъл идиот!", за да придобием най-пълна представа какво е мнението на Симеон относно интелигентността ни и какви са очакванията му спрямо проявленията на собствено мислене и воля по отношение на неговите бъдещи планове.
Все пак има и една надежда - овреме да се разбере какво става и какво може да стане. Затова останалите политически играчи са просто длъжни не да се възползват, а да рационализират поредните негативни настроения, които неминуемо ще породят царските листи. Защото опасностите са две: ако рейтингът на царското движение продължи да набира скорост, в парламента ще бъде вкарано едно изключително нестабилно мнозинство с всички рискове от това, за които можем на мига да се сетим. Ако пък има отлив на подкрепа за царя, съществува и другата крайност - хората да подобрят рекорда си по "бране на гъби" от местните избори и от хаоса да се пръкне още по-неясно битие.
|
Царската дружина- Орел, Рак и Щука...
