|
Трите грешни представи на Симеон II за българите
Двете речи на Симеон Втори - у нас и в чужбина - всъщност казват много повече, отколкото предполагаме и виждаме.
Те дават достатъчно информация за това, на което след време ще търсим обяснение - какви са представите на Симеон за България и българите.
Феномен, който постоянно се анализира, е представата на българите за Симеон, която още преди появата му на българска земя, сама се развиваше и растеше.
Речите на Симеон ни дават възможност да погледнем на нещата от другата им страна - какви са представите на Симеон за българите?
Това е много любопитно, защото от това - какви са представите, зависи и какво ще се случи. Представата винаги е първа. Реалността следва и заема нейната форма.
От речите на Симеон се вижда, че в неговите представи българинът може се съвземе благодарение на няколко свои основни черти:
- "прочутото българско трудолюбие и предприемчивост"
- "високото самочувствие за нашата национална самоличност" - "това, което ни позволи да прекосим вековете, оставайки такива, каквито сме"
- ние се нуждаем още, казва Симеон, от "обединяване на нацията около изконните идеали и ценности, съхранили величието ни през хилядолетната история", както и от "спешна необходимост да се намери нова национална идентичност."
Представите на Симеон за българите са по-скоро представи на миналото, а не на настоящето, нито пък на бъдещето. Това не са представи, които могат да превърнат България в модерна държава. Защо?
Прочутото българско трудолюбие действително е историческа черта на българския характер. Но въпросът, който трябва да имаме смелостта( най-после!) да си зададем - е дали българското трудолюбие действително е ценност? Българите наистина се трудят два пъти повече от останалите - пише Кирил Христов в началото на века по повод българските градинари в чужбина, но тъй като не умеят да продават стоката си, накрая пак са по-бедни от другите. Тоест - трудиш се двойно, но имаш два пъти по-малко. Защо тогава трудолюбието трябва да е ценност? И ако в началото на миналия век това вече е било проблем, днес е просто невероятен анахронизъм. Просто да работиш("залудо работи, залудо не стой") не гарантира нито успех, нито богатство. Днешната икономика е икономика на знанието. Ние се намираме във време, в което за да си успешен, се изискват други неща. Британският писател Паскал Захари в книгата си "Глобалният аз"("The global Me") даде отговор, кои са тези неща. Идеите.
Идеите са стоката на новото време, идеите са тези, които имат цена. За да си успешен, трябва да имаш идея. Трудолюбието е ценност само, ако преди това имаш идея, а не просто така.
Ако погледнем нещата от друга гледна точка - това дава страхотен шанс на българите, защото новите идеи се раждат от неочакваното, от сблъсъка на различни гледни точки. Голяма част от българите в чужбина преоткриват именно това качество в себе си - способността да раждат нови и оригинални идеи. Българинът е невероятен резервоар на идеи. Но това е част от неосъзнатите ни положителни запаси като нация, част от това, което все още не виждаме за себе си. Част от новата визия на другите българи.
Прочутото българско трудолюбие, за което говори Симеон Втори, не съществува в реалността. То не е ценност. То не може да спаси нацията и България. То е част от остаряла представа, която в днешната икономика на знанията, не означава абсолютно нищо.
Предприемчивостта на българина пък е нещо, което никога не го е имало в особени размери.
Българските народопсхилози отдавна са установили, че българинът е упорит в дребното, но на него му липсва размахът, както в замислите, така и в копнежите (Константин Петканов, Стефан Гидиков, Антон Страшимиров). Кореспондентът на списание "Икономист" за Югоизточна и Централна Европа Джонатан Легард дори беше забелязал, че българите имат много по- малък предприемачески дух от румънците например.
Откъде тогава Симеон е убеден, че именно предприемчивостта ще даде резултат за 800 дни? Къде освен това вижда признаци на високо самочувствие за националната ни самоличност? На практика е точно обратното - в сравнение със съседите си българите имат много по-ниска самооценка. Чувството за малоценност, например, е първото качество, което мнозина българи в чужбина посочват като основното , което е трябвало да преодолеят след попадането в чужда среда. Тоест - България, българската среда формира по-скоро свитост, налага ниско самочувствие на българите.
Нито предприемчивостта обаче, нито високото национално самочувствие са ключови качества за успеха днес.
Ако погледнете успешните и успяващите икономики в днешния свят, ще откриете, че друг е коренът на успеха - това, че тези страни се превръщат в мултиетнически, че прилагат "американската рецепта" - предоставят еднакви условия за растеж и развитие на хора от различни националности. В Европа можете да намерите вече такива примери - Барселона е испанският пример в това отношение/" гражданин на Барселона е не този, който е роден тук, а който живее, работи и плаща данъци тук"./ Дори Ирландия - най-бързо развиващата се икономика в Европа, страна - традиционен износител на миграция, беше принудена за първи път в своята история (забележете това!) да започне създаването на мултиетническо общество, след наплива на имигранти от цял свят. Ирландия трябваше да се откаже от традиционния си национален и етнически модел в името на икономическия си успех.
Това се случва ( трудно наистина, но се случва) дори в такива консервативни страни по отношение на националната си идентичност като Германия. Зелените карти за компютърните специалисти-чужденци, които правителството на Герхард Шрьодер въведе от миналата година, показа признаването на новите глобални тенденции, в които за всяка икономика, за всяка нация по- същественият въпрос е - какво можеш? А не - какъв си?
В новия свят националната идентичност и националните идеали са представи от миналото.
"В глобалния пазар на таланти никой вече не може да иска от никого вярност към националните идеи и идеали, които до голяма степен формират националната идентичност. Просто никой вече не може да си го позволи!" - писа Паскал Захари в книгата си "Глобалният Аз".
Светът се променя по-бързо от представите ни за него. Ако искате да превърнете страната си в привлекатална за чуждия бизнес, вие трябва да я превърнете в привлекателна за чуждите таланти, вие трябва да се отворите към всички. Само тогава и родните таланти ще пожелаят да останат, иначе и те ще отидат навън, както и става. Една българка в Ню Йорк на въпроса - дали се връща в България? - с непринудена откровеност преди време беше отговорила - "и какво? Отивам си в България и виждам само българи."
Следователно българският проблем е на друго място - в затвореността на традиционния български характер, в затвореността на традиционното общество, в традиционното отношение към малцинствата, които българите обграждат с непроницаемо безразличие. Традиционният българин упорито се опитва да се обедини около някакви национални идеали, без да си задава въпроса - защо му е необходимо това? Обединяването около национални идеали и идеи е илюзорна цел. Тя идва от колективното несъзнавано и съответства на дългите години колективно живеене на българите, но не и на днешната реалност. Днес сблъсъкът, на който сме свидетели, е между традиционните български представи и коренно новата реалност - в Европа и света. Сблъсъкът не е между народа и управляващите. Той е между остарелите представи и новия свят. В този смисъл представите на Симеон за българите не са решение, а част от проблема.
|
Трите грешни представи на Симеон II за българите
