|
ОДС наду балона на предизборните обещания
СДС изгуби някъде по трасето новата си икономическа политика
Боян КОЛЕВ, Любомир ВАСИЛЕВ
Ако има нещо, което е характерно за предизборните програми, независимо на коя партия са, то е, че всички звучат добре и обещават розово бъдеще. Предизборната програма на Обединените демократични сили (СДС и партньори) не прави изключение от това правило. Това само по себе си не е проблем. Проблем е, че по традицията се обещават противоречиви, неизпълними и неподплатени с конкретика неща. И все не става ясно как тези неща ще се случат при неукрепналата все още българска икономика.
В документа, амбициозно наречен програма, без усилия могат да бъдат видени познати структура и съдържание - механичен сбор от галещи ухото лозунги по всички направления, липса на водеща нишка и взаимовръзка между отделните обещания, както и на финансова обезпеченост и срокове. Може би най-впечатляващи са думите "нестандартна" и "прагматична", които авторите на програмата са използвали, за да да пояснят от каква икономическа политика има нужда България. Надеждите на читателя на програмата, че на следващите редове ще намери поне черновата на една такава програма (нужна заради нестандартната отдалеченост от средноевропейските доходи, производителност и конкурентност), обаче бързо се изпаряват от следващите програмни редове, пропити от традиционни като стил и съдържание послания.
Основните послания
Доколкото най-сериозните проблеми на обществото към днешна дата имат икономическо измерение - безработица и доходи - най-голям интерес в програмата представляват мерките в икономическата сфера. Основната цел на макроикономическата политика на ОДС при евентуален втори мандат ще бъде бърз и устойчив икономически растеж при поддържане на макроикономическата стабилност. Обещават се ниски данъци, повече работни места и по-високи заплати. Казано по друг начин - заетост и по-висок жизнен стандарт, а главен инструмент за постигането на тези цели ще бъде фискалната политика - строга, но гъвкава. Конкретните макроизмерители на това благополучие са реален икономически растеж не по-малко от 5% годишно, бюджетен дефицит до 2%, инфлация в края на годината - 5%, ОЛП - 4-5%, валутен резерв над три млрд. долара. Предвижда се съкращаване на относителния дял на безработните до 10-12% към 2005 г. и ежегодно разкриване на не по-малко от 100 000 работни места. Програмата обещава и средна работна заплата не по-малко от 420 лв. в края на мандата.
Нова ли е новата икономическа политика
В края на миналата година СДС обяви курс към нова икономическа политика. Тогава бяха отправени впечатляващи послания - необходимост от дългосрочен модел на икономическо развитие, комплексен подход при неговата разработка и приложение, ясно дефинирани икономически приоритети, частният сектор като основен източник на доходи и инвестиции. Почти нищо от тези послания не е намерило почва или не е доразвито в програмния документ, който би трябвало да направи именно това, ако обявените преди половин година намерения са били искрени.
Останал е самотният лозунг за нова икономическа политика - "нестандартна и прагматична, стимулираща предприемачеството и заетостта". В същото време се предлагат познатите некоординирани обещания за намаляване на данъчни ставки и даване на дузини данъчни облекчения - за цели отрасли, за пазарни субекти (дребни и средни фирми), за разкриване на работни места, за инвестиции, за доброволна регистрация по ДДС.
Всичко това е гарнирано с обещания за огромни по размер средства от предприсъединителните фондове на Европейския съюз и широкомащабна публична инвестиционна програма. Един от основните проблеми в програмата на ОДС идва именно от разминаването между планираното в областта на фискалната политика - намаляване на данъци, ограничаване на дефицита и намаляване на държавния дълг, от една страна, и обещанията за увеличаване на публичните инвестиции и подпомагане на цели сектори, региони и т.н.. Обещава се пряка и непряка финансова подкрепа (разбирай различни по вид облекчения) за различни сектори на икономиката, региони, социални групи. Такава подкрепа се предвижда за малките и средните предприятия, за насърчаване на експортноориентираните отрасли, за развитие на туризма и селското стопанство, за обявените за стратегически икономически приоритети - транспорт, телекомуникации, енергетика. Според програмата "общият обем на публичните инвестиции и безвъзмездната помощ от ЕС към районите за растеж ще възлезе на 5 млрд. лева. Те ще създадат предпоставки за привличане на 15 млрд. лева частни инвестиции". Обещава се, че публичните инвестиции и безвъзмездната помощ от предприсъединителните фондове за изоставащите райони ще достигнат 2 млрд. лв., а частният сектор се очаква да участва с около 5 млрд. долара в инвестиционния процес за тези райони. Както се разбира от контекста, тук се имат предвид районите със смесено население. Само за сравнение за периода 1997-2000 г. инвестициите в тези райони са едва 300 млн. лева, както е посочено в самата програма. При ниво на публичните нелихвени разходи в рамките на 35-37% от БВП е просто невъзможно да се реализира толкова широкомащабна инвестиционна програма, с каквато се ангажира СДС.
Дори там, където няма поети директни обещания за увеличаване на средствата, поетите ангажименти налагат същия извод. Така е с пенсионната система например, която се очаква да формира дефицити през следващите години особено на фона на обещанията за допълнително намаляване на осигурителните вноски. В същото време в програмата се предвижда пенсиите да достигнат 60-65% от получаваната нетна заплата преди пенсионирането. Поет е и ангажимент разходите за здравеопазване да нараснат от 4.3% от БВП през 2000 г. до 6% от БВП през 2005 г.
В програмата има и смешновати неща. Например "Възможно в най-кратки срокове се предвижда въвеждането на трети GSM-оператор от II поколение". Всъщност такова нещо като GSM-оператор от II поколение въобще няма. Мобилен оператор от първо поколение е NMT (това са мобифоните), второ поколение мобилен оператор е GSM, а трето поколение - UMTS.
Обещанията на СДС и исканията на бизнеса
Освен че не изпълни със съдържание собствените си обещания за нова икономическа политика, програмата на СДС не изглежда да отговаря в достатъчна степен и на предварително заявените претенции на бизнеса и експерти към бъдещото управление. В предишните месеци Българската стопанска камара, Съюзът на работодателите в България, участниците в инициативата "Българския Великден" и експертите от "12 без пет" поискаха ясна визия, бързи и радикални мерки в сферата на икономическата политика. Едва ли някой от тях ще е очарован от програмата на СДС, която изобилства от обещания, но не и решителност, още по-малко от визия. Освен посочените по-горе недостатъци (всевъзможни обещания, некоординираност, липса на финансова и времева конкретика) в документа са пропуснати и някои важни конкретни искания, които се поддържат от почти всички посочени институции - възможността на чужди лица да закупуват земеделска земя, рязко ограничаване на публичните инвестиции, ограничаване на преразпределението през бюджета до 35% от БВП (програмата говори за ограничаване само на нелихвените разходи до 35-37% от БВП), участие на бизнеса при преговорите с Европейския съюз и т.н.
На кого му пука за програмата на СДС
СДС изпадна в деликатната ситуация след появата на Симеон II в политическия живот и изработването на много силна предизборна програма беше един шанс за спечелване на част от отдръпналите се избиратели. Дали защото избра друга плоскост на съревнование със царя или заради липса на достатъчно капацитет и хъс СДС в крайна сметка не съумя да предложи впечатляващ продукт. И затова на програмата може да се погледне и доста по-опростено - на кого всъщност му пука за нея. За непредубедените читатели с афинитет към анализа от пръв поглед е ясно, че става дума за поредната еклектика от типа "обещаваме всичко и на всеки". За тях любопитни биха могли да бъдат позициите на СДС по някои отделни важни пунктове - например закупуването на земя от чужденци, конкретните данъчни преференции, компенсаторните записи, публичните инвестиционни програми и т.н.
Повечето от редовите избиратели пък отдавна са на мнение, че между предизборните обещания на политиците (независимо от цвета им) и следизборните им действия няма много общи неща. А и шансовете на ОДС да бъде водеща сила в бъдещо правителство (респективно неговата програма да е определяща) изглеждат все по-рехави.
|
ОДС наду балона на предизборните обещания
