|
Вариантите за съставяне на следващото правителство обещават политическа нестабилност
Любомир Ковачев
2001-05-06 | След като процеса на регистрация в ЦИК завърши, играчите на предстоящите избори формално вече са ясни. Въз основа на това, както и на сравнително близките данни от различните социологически проучвания, на настоящия етап могат да се направят прогнози и да се очертаят няколко хипотези за бъдещото управление на страната.
Ако за основа вземем настоящите електорални нагласи, то в бъдещият парламент с абсолютна сигурност ще влязат ОДС, "За България" и коалицията "Национално движение Симеон ІІ". ДПС със своите коалиционни партньори е близко до фаталната граница от 4 %.
От малките партии, хипотетична възможност да присъстват в следващия парламент за сега запазва само коалицията "Гергьовден – ВМРО", но ако избортана кампания не доведе до размествания в избирателните предпочитания това е малко вероятно.
При тази политическа конфигурация, сред парламентарно представените партии с най-голямо представителство ще е НДС ІІ, следвано на дистанция от ОДС и "За България" с почти равни резултати, а след тях с малка парламентарна група ще се нареди ДПС.
Без да разглеждаме евентуалните политически платформи на всяка от тези формации - при НДС ІІ например, като че ли и изобщо няма такава - ще се опитаме да разгледаме евентуалните варианти за сформиране на следизборни коалиции.
Първият вариант е мнозинство на НДС ІІ, ОДС и ДПС. Подобно парламентарно обединение би могло да има и квалифицирано мнозинство, което би било много удобно за евентуалните монархически амбиции на Симеон ІІ.
Пред подобно обединение, обаче биха стояли трудно преодолими проблеми. На първо място, такова развитие би поставило в деликатна ситуация президента Стоянов, с всички произтичащи от това проблеми за СДС. Не по-малък проблем се крие и в трайната неприязън между премиера Иван Костов и Ахмед Доган от една страна, както и хладните, до сега, отношения между Иван Костов и Симеон.
Не трябва да се подценява и отношението на по-малкия партньор в ОДС Народен Съюз и най-вече на Анастасия Мозер към царската формация.
В общи линии, при подобна конфигурация, ОДС ще трябва да се примирява с редица тежки компромиси или направо казано с позицията на младши партньор в така съставено правителство, което прави подобна алтернатива доста спорна и пестеливо казано, нестабилна.
Възможността за съвместно управление само на ОДС и НДС ІІ изглежда по-вероятна, макар да не е ясно каква основа, освен на желанието за управление, би могла да бъде съставена подобна конфигурация и до колко изредените по-горе проблеми биха могли да бъдат туширани.
Ако приемем, че НДС ІІ и ДПС биха могли сами да съставят правителство, ще сме поставени в парадоксалната ситуация и СДС, и БСП да са в опозиция.
Подобно правителство, което не може да разчита на подкрепата на стабилни партийни структури, без подкрепа на президентството, без сериозно лоби в съдебната система, без позиции в местната власт и с неясна управленска идея, със сигурност ще има всички шансове да приключи по-бързо и с по-силен трясък от това на Жан Виденов.
Поради абсолютната неяснота около Симеон и неговите политически щения, чисто теоретично, може да се допусне комбинацията от НДС ІІ и БСП, което би било гавра с избирателите и на двете формации - което разбира се, не е повод да се изключва напълно подобна алтернатива - и поради това е много малко вероятно.
Още по-малко вероятна, макар и гъделичкаща въображението като апотеоз на политическия цинизъм, е комбинацията между НДС ІІ, ДПС и БСП. Правителства, излъчени при последните две ситуации, поради абсолютната си безпринципност , биха довели до резултат за страната, сходен с времената от правителството на Любен Беров и вероятно до брожения в подкрепящите ги парламентарни групи с всички произтичащи от което последици.
Ако се съобразим с актуалните електорални нагласи, трябва да кажем, че нито СДС, нито социалистите биха могли да съставят правителство само заедно с ДПС.
Като изхождаме от това, последният възможен вариант, който е не по-малко шокиращ за избирателите на традиционните ни партии, е съставяне на правителство на малцинството. Този вариант е познат от практиката на други постсоциалистически страни. При него ОДС или БСП може да съставят кабинет подкрепян от гласовете и на другата формация.
Макар шокиращ, подобен вариант не може да бъде съвсем игнориран, поради факта, че прекомерното разрастване на НДС ІІ практически представлява опасност и за двете традиционни политически формации и може да ги събере неофициално, под знамената републиканизма или традиционализма например. По разбираеми причини ефективността на подобен кабинет също е крайно съмнителна.
Влизането на коалицията "Гергьовден – ВМРО" в бъдещия парламент, макар и да усложнява възможните комбинации, не променя принципно настоящата ситуация.
В крайна сметка, можем да кажем, че ако до изборите не настъпят сериозни промени в електоралните нагласи, пред България се задава период на политическа нестабилност, през които имаме всички шансове да пропилеем трудно извоюваните - вътрешна стабилност, добри международни позиции и всички шансове и възможности които те ни предоставят сега.
kakto se vizda ne samo az sym na mnenie che nishto rozovo ne chaka BG ot vlizaneto na Simeon v politikata, no nezrial narod shte si pati ot naivnosta!!!
|
Kakvo ni chaka sled izborite....
