Петър Стоянов и СДС се изложиха най-патетично.
На конференциата на СДС Петър Стоянов зае открито пристрастна позиция и обяви СДС за единствената сила, която може да спаси България.
В качеството си на президент той следваше да се ограничи в подобни пристрастни оценки, с които обществото като цяло очевидно не е съгласно.
С това се прави поредната демострация на пълната партизанщина обхванала България и абсолютната зависимост на всички институции, начиная с президенството, което по презумпция е надпартийно.
Да отбележим няколко крупни абсурдизма и метаморфози у СДС и Стоянов:
1) СДС настоява Цар Симеон да се разграничал подобно на тях самите ясно и категорично от БСП и БКП. Това е толкова неадекватна позиция, че не търпи коментар. Изглежда СДС гаулайтерите си мислят, че Цар Симеон е бивш секретар на партиен областен комитет от времето на ТЖ или Вълко Червенков, а може би е бивш член на Политбюро на БКП, или пък нещо като Александър Томов, който е отцепка от БСП. Значи трябва човек да е в състояние да дълбока невменяема неадекватност за да се изцепи с такива изисквания.
Царят просто спазва надпартийността на статуса си и не взема отношение по това, коя партия е спасителна за БГ и коя не. Т.е. не води негативна кампания и декларира, че е отворен към всички и апелира за единство на всички и акцентира върху компетентността и честността. СДС и Петър Стоянов апелират към партийна лоялност.
СДС-то, което очевидно има комплекси на родено от БКП/БСП изисква сега и Царят да докаже, че не е роден от БКП/БСП.
Това е пълен маразъм, защото днешната република не е установявана по демократичните норми на правовата държава, а е наложена от Сталин. Т.е. индиректно днените ни президенти следва да са благодарни на Сталин, ама не им стиска да го направят публично, а искат от жертвата на Сталин да се изясни спрямо нследниците на Сталин.
Пълен идиотизъм!
2) Петър Стоянов започва политическата си кариера като член на Конституционния Съюз в Пловдив, който е монархическа организация и е един от четиримата автори на устава на Съюза. Този съюз счита за законна Търновската Конституция и отрича законността на Референдума от 1946 г. Значи в началото П. Стоянов е считал същото, но после е счел, че ако стане президент, то с това незаконността на Референдума от 1946 г се отменя и Републиката ни става законна. Понеже бе избран с подкрепата на СДС на високия си пост, П. Стоянов е жизнено заинтересован СДС да се запази на власт. Тъй като това не е никак сигурно, надпартийния президент апелира от конференцията на СДС за подкрепа на Партията-кърмилница.
3) Горната политико-идеологическа принципност , която е от категорията на фурнаджийската лопата е очевидно характерна и за СДС като цяло. При предни кампании СДС не пропускаше да парадира с макар и загатната от Царя подкрепа за тях, дори се ангажира с подкрепа на Търновската Конституция. Това беше докато спечелят гласовете на електоралните легхорни, които да им снесат яйца и да ги вкарат в ъв властта.
Веднъж във властта се оказа, че Търновската Конституция и Царят пречели.
Ама много пречат на тая наша демокрация, бе!
Че и на пътя ни към НАТО и ЕО пречат, бе!
А бе много лошо става у нас, бе!
Ама то тече пълзяща реставрация на бъдещо монархофашистко робство, бе!
И за туй требе да викаме: СДС, СДС, СДС!
И после: Той е! Той е! Той е!
И накрая: Той е СДС! Той е СДС! Той е СДС!
Тинко
|