Ще започна с това, дали сега на дневен рад стои въпросът "република или манархия". На дневен ред стоят ИЗБОРИТЕ. Т.е. точно сега тази и въпрос не стои. Съгласен съм обаче че рано или късно (по-вероятно късно) той ще възникне на дневен ред в ПОЛИТИЧЕСКИТЕ среди. Защото монарсите се завръщат порадии политическите интереси на партиите. Една партия (например Франко в Испания), която короняса монарх, който има народната любов пие директно от извора на доверието. Т.е. увеличава си рейтинга. Следователно ако народното доверие във НВ достигне "критична" стойност, партиините стретези ще осъзнаят възможността да прехварлят част от него върху себе си. Т.е. ще заработят за короняснането на Симеон II. Дали тово ще стане в България не знам. Ще видим.

А сега да кажа и за вашите изводи. (номерацията не съвпада с вашата и съм пропуснал някои точки, защото не са толкова съществени)
1) "В съвременните монархии, монархът няма правомощия". Това не е вярно. Не съм запознат с конституциите на всички европейски монархии, на знем че във Великобритания, кралицата има право на абсолютно вето. Т.е. ако тя каже, че един закон не е добър той НЕ МИНАВА ВЪОБЩЕ. Това съвсем не са малки правомощия. Това право не е използвано от 200 г. Причината е че монархът знае, че хората ще го обичат повече, колкото по-малко участва в политиката. Т.е. ако монархът наложи вето, той ТРЯБВА да изразява волята на целия народ. В противен случай би загубил доверието на част от хората. Ако обаче парламентът гласува закон, който очевидно е опасен за държавата и народът разбира това, монархът няма да пропусне да вдигне рейтинга си като наложи вето. По този начин монархът изпълнява ролята на последен страж. Т.е. той спасява полажението, когато парламентът се подиграе с народното доверие. Един президент не може да изпълняна тази функция по две причини: - Не се ползва с даверие то на цялото населиние, защото е партиино зависим; - Народното доверие за призидента много често е по-малко важно от партиината лойалност. Това важи с особена сила към края на мандата му.
2) "Съвременните тенденции са за заменяне на манархиите с република". Това твърдение на почива на никакви факти. Наскоро в Канада се проведе референдум дали да останат поданници на Англииската кралица или да "отхвърлят" кароната. Забележете Канада е суверенна държава! Резултатът от рефериндума е че канадците искат Елизабет II за своя кралица. За какво преминаване към републики говорим? Още повече че Елизабет II е на 100 г. Т.е. едва ли е в състояние сама да следи политиката в кралствто. Монархът обаче не действа сам (както и президета), а има цял антураж съветници. Системата на кралксия двор не е от вчера и има твърде много опит.
3) "Хуан Карлос става крал защото посреща куршумите с гърди". Това е така. Т.е. народното доверие е стигнало такава висота, че всички политици са разбрали че той трябва да стане крал. Аз мисля, че много малко хора в българската история са правели нещо толкава голямо за България, като това което прави НВ Симеон II за България сега. А най-важното е че даде на хората дори малка НАДЕЖДА в живота. Такава надежда бяха СДС преди 4 г. Благодарение САМО на надеждата в България се запази политическата стабилност през тези 4 г. Ако НВ не се беше върнал, България щеше да бъде ЗАДУШЕНА от безнадежност! Не ми казвайте, че не сте се чувствали така през последните години! Вярно е че се пващаме за Симеон II, като удавник за сламка. Но за бога, братя, НИЕ СМЕ УДАВНИЦИ!!!
4) "Монархията е недемократична, защото царят не се избира демократично". Таке е. Най-важното обаче е държавният глава (цар или президент) да има народната подкрепа. Практиката показва, че един президент не може и да сънува за доверието което име царя във една развита конституционна монархия. Т.е. независимо че не е демократично избран, монархът се ползва с по-голяма подкрепа от демократично избрания президент. Когато фактите говорят и демокрацията мълчи :)