Ваймс трудно би обяснил защо трябва да е така, защо идеята
за крал на трона го вбесява дори в костния мозък. В края на
краищата мнозина от Патрициите са били по-лоши от какъвто
ще да е монарх. Да, обаче бяха такива... някак си...
равноправни с другите. А Ваймс започваше да скърца със
зъби тъкмо от измишльотината, че кралете са друг вид
човеци. Висша форма на живот. Едва ли не вълшебна. Ха,
нямаше как да отрече, че тези глупости съдържат нещо като
магия. Анкх-Морпорк и досега беше изпъстрен с "Кралско"
това и "Кралско" онова, а разни съсухрени старчета още
получаваха по няколко пенса седмично, за да вършат
безсмислици - Главният кралски пазител на ключовете или
Кралският пазител на скъпоценната корона, макар че отдавна
нямаше ключове, особено пък корона.
Монархията беше като бурените. Плеви ги колкото си щеш, но
корените остават под земята и са готови да избуят отново.
Приличаше до известна степен на хронично заболяване,
сякаш и най-умният човек има малко бяло петънце в главата
си, на което е издълбано: "Крале. Страхотна идея!" Който и
да бе сътворил човечеството, не си бе изпипал работата
докрай, защото хората твърде лесно се прегъваха в
коленете."

Тери Пратчет

Марули, (3) - безкрайно зелено поле, сред него седи и се пули едно възхитено теле

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите