|
|
| Тема |
 О, неразумни и юроде |
|
| Автор | eднa бълrapka (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 04.05.01 01:17 |
|
|
|
Преди двадесет и повече години живях в няколко арабски държави поред. Тогава за първи път видях Симеон, когато идваше на среща при техните държавници. Посещенията му бяха отразявани в треторазрядни репортажи и то най-вече, за да се покажат местните лидери. Съвсем искрено искам да ви кажа, че тогава нямаше нищо царствено и аристократично в Симеон, което той демонстрира пред нас. Приличаше на просител или по-скоро на бедния приятел. Не пиша това с цел да го злепоставя, злословя или нещо подобно. Просто споделям това, което съм видяла, защото знам, че малко българи преди 20 години са имали възможност да пътуват по света. Виждала съм и къщата му в Мадрид. Повярвайте ми, в момента край София има доста по-разкошни вили. Приказките за аристократизъм и богатство са пълна глупост. Чувам също и приказки, че знаел много езици. Като гледам как борави с капацитет от 1000 думи на български, започвам да си мисля, че и по другите е така. Знаенето на чужди езици е чудесно, но не това е критерият, по който се избира един управник. Само ще спомена, че Фидел Кастро знае 6, за севернокорейският лидер казват, че знаел 4-5, за Кадафи, че говори два-три перфектно и 1-2 сносно. Все пак ние избираме не полиглот, а политик, нали?
А, що се отнася до "подаръците" на Симеон към нас. няма нужда да ни подарява горите край "Врана", те са български, както е български и самият дворец. Това, че нашите политици му го дадоха, не означава, че е негов. По същата логика сградата на Партийния дом трябва да бъде дадена на наследниците на Тодор Живков, защото той повече от 30 години беше на власт. Дворецът "Врана" е строен с държавни пари за предсавителни нужди, както и Партийният дом, както и Народното събрание. В Англия премиерите и техните семейства живеят само временно на "Даунинг стрийт" и след края на мандатите им го напускат, а не остават там завинаги.
Сънародници, отворете си очите! Да не стане така, че ние чакаме да ни оправят за 800 дни, а Кобургът през това време си оправя своята работа и си връща монархията.
| |
| |
| 
|
|
