|
Симеон може да бъде използван като последното препятствие пред България
Димитър Аврамов
Симеон Кобургготски
2001-04-29 | Участието на Симеон Кобургготски в българската политика е последният значим политически ресурс, с който разполагат всички, който желаят България и Балканите да останат зона на нестабилност. За тях, обаче времето тече бързо: Югославия започна партньорство с ЕС и САЩ, Македония отдавна е поддържана от Запада, Косово и Босна са по-скоро международни протекторати, отколкото държави, с независим политически елит, който да бъде "купен", а България по всяка вероятност ще стане член на НАТО, в началото на 2003 г.
Все пак, членството на България в НАТО, в началото на 2003 г. и няколко години по-късно в ЕС далеч не е сигурно. Страната ни, все още, може да бъде спряна и запазена като сфера на действие за сивата межедународна икономика. Политическите възможности за това обаче не са много. Всъщност единствената от тях, по няколко причини, се нарича Симеон Кобургготски.
Напълно възможно е царят-политик да не е свързан с конспиративни интереси. Ясно е обаче, че Симеон е магнит за всички, които биха желали дестабилизация на България, спиране на реформите или поне политическа протекция за конкретни икономически интереси.
Политическата подкрепа, която има Симеон може лесно да осигури бърз достъп до политическа власт за многобройни икономически интереси. Той не разполага с политическа формация, която има ясни механизми за рекрутиране на кандидати, за вътрешнопартиен контрол и организационен живот. Бъдещата парламентарна група на Симеон ще се отличава със сериозни центробежни сили и няма да е особено трудно да бъде разбита или използвана за политически поръчки. Самият Симеон декларира, че няма да бъде депутат, което прави трудна, ако не е и илюзорна възможността да контролира организационно и политически поведението на депутатите си.
Повечето българи, които симпатизират на Симеон, биха били категорично против такъв сценарий, както са и против това, България да се връща назад в развитието си. Точно обратно, в лицето на Симеон много хора виждат политическа алтернатива и това е аргументът им да гласуват за царя-политик. Ако той обаче не оправдае "добрия сценарий", който обещава, а изпълни лошия, тогава старата поговорка, че "Пътят към ада е постлан с добри намерения" ще бъде валидна със цялата си сила.
Лошият сценарий
Лошият сценарий означава България да бъде максимално приближена до периода 1993 - 1994 г. и да бъде спряна по пътя си към НАТО и ЕС. Ако говорим за икономически и криминални интереси, каквито господстваха през 1993 - 1994 г. у нас, е ясно, че стабилизацията и поставянето на ясни икономически правила в България и на Балканите отрязва възможности за мултимилионния незаконен бизнес, който включва: трафик на хора, наркотици, каналите за незаконен пренос на стоки и услуги и т.н.
Ако лошият сценарий се изпълни, "политическият клиентелизъм" и корупцията, които са сочени като болест на последните четири политически години, няма да бъдат характерен белег нито определящ фактор за това, как ще функционира българската икономика.
През последните четири години, България се опитваше да избяга от лошия сценарий и мъчително се приближаваше към Запада. Този процес бе съпроводен с използване на партийна власт и позиции в институциите за обслужване на частни интереси, тоест с клиентелизъм и корупция. Разликата между България, през последните четири години и България на криминалния бизнес и криминалните групировки обаче е огромна.
До 1997 г., наличието на огромна сива и мафиотска икономика, на практика, бе подменило демократичния политически модел у нас с олигархия, при която институциите в голяма степен бяха фиктивни, а политическите решения се взимаха в паралелни на държавната власт структури. Този модел бе отрязал всички пътища за стабилизация на страната ни и за превръщането й в част от развития свят.
Клиентелизмът и корупцията са огромен проблем за всяко развито общество и за всеки пазар, но въпреки това могат да съществуват в рамките на един плуралистичен и демократичен политически модел, без да го разрушават. На подобна картина сме свидетели през последните четири години. През тях бюрокрацията, корупцията и клиентелизма забавиха развитието на реформите, но нито ги спряха, нито ги поставиха под съмнение.
Носителят на лошия сценарий
Ако говорим за геополитически интереси, големият губещ от промяната в статуктовото на Балканите, и в частност в България, е Русия. След като Югославия вече не е "страната на Милошевич", Москва загуби ключова позиция и възможности за влияние върху политиката на Балканите. Русия, която при Путин заяви, намерението си да се превърне в "западна" страна, засега още не изгубила изцяло лостовете си за намеса във вътрешната политика на балканските страни.
България и Югославия, все още са тези държави в Югозточна Европа, които са "най-застрашени" от влиянието на руските геополитически и икономически интереси.
Идването на власт на прозападен политически елит в Югославия, парира временно възможностите на Русия да влияе върху политиката на Белград. Москва има какво да "спаси" от югославската си карта, но ще трябва първо да изчака разместване на политическите пластове в Сърбия, след което да се опита да защити интересите си отвъд западната ни граница.
След идването на ОДС на власт, у нас бе поставено началото на постепенното измъкване на България от руското политическо влияние. Четири години по-късно обаче България, все още е зависима икономически от Русия.
Сферата, в която България е монополно зависима от Русия е енергийната. Атомната ни централа "Козлодуй", която е най-големия български производител на електрическа енергия работи с руски реактори и руско ядрено гориво.
Русия държи сериозни позиции при вноса на нефт и нефтопродукти у нас. Единствената рафинерия в България, "Нефтохим", е собственост на руската компания "Лукойл".
Русия е и монополист при вноса на природен газ в България. Нещо повече природния газ, който се използва в българската икономика е изцяло внос от Русия. "Синьото гориво" дори стана основа за няколко политически и икономически войни у нас.
След като правителството на Жан Виденов не прие монополната роля на "Мултигруп" в преноса на газ през България, "Газпром" оказа силен натиск върху правителството на ОДС, през 1998 г., да приеме "Мултигруп" и "Овъргаз" като посредници в преноса на газ до България.
Енергийната обвързаност на България с Русия е сериозен политически фактор, който дава възможност на Москва да се намесва директно в българската политика, да "вербува" политици, местни елити, парламентарни групи и дори да се опитва да влияе на правителството.
Опитът на Москва, от 1998 г., не успя, но България остана зависима от Русия в енергийната сфера.
Разбира се, не е съвсем коректно да се поставя знак за равенство между политиката на руската държава и действието на различини икономически групировки с руски произход и капитали. Поради спецификите на руската политическа система и руската икономика, засега поставянето на ясна разделителна линия между двете е почти невъзможно.
В България, все още предстои приватизация на енергийния сектор и Русия е заинтересована да запази монопола си в тази сфера. За това е нужно ново сериозно политическо лоби, с каквото руската държава или руските икономически интереси не разполагат.
В настоящата политическа среда, в България, единственият социално значим политически фактор извън ОДС и отчасти БСП е Симеон ІІ. Той разполага с политическо влияние, за да състави голяма парламентарна група, но не разполага с политически механизми да я контролира. От тази гледна точка Симеон е твърде привлекателен като изпълнител на политически поръчки.
Това естествено не го прави автоматично изпълнител на такива. Политиката обаче е сфера, в която няма много случайности и заради това внимателният поглед към царската заявка не е излишен.
Нещата около участието на царя в изборите постепенно започват да се изясняват. Ще разберем повече за това кой сценарий е избрал той - "лошия" или "добрия" от това, какви хора например ще влязат в листите му.
Сагата около участието на царя-политик в изборите свърши. Първо разбра се, че Симеон ще участва в изборите. Доброто от това е, че всички които му вярват и го подкрепят ще имат възможност да гласуват за него.
Лошото обаче е, че царят вече излъга, като всеки обикновен политик, като не спази обещанието си, че единственият път за участието му в изборите, е чрез "Национално движение Симеон ІІ". Това поставя въпроса каква е мотивацията на Симеон за участие в изборите и дали целта му е участие в тях на всяка цена.
Най-неприятното от царската сага за сега е заиграването със закона от страна на Симеон. Той реши да набере политическа популярност, като се изкара жертва на закон, по който дори студент по право, в трети курс, би могъл да подготви документи за регистрация.
Сега много неща зависят от отговора на въпроса "Лъже ли Симеон?". Ако отговорът е не, тогава съмненията ни в политическата му заявка наистина са излишни. Ако той не казва истинските си намерения обаче, България ще бъде много близо до изпълнението на поредния "лош сценарий".
За това косвена вина и отговорност ще имат и ОДС, които със стила си на управление, през последните две години, отблъснаха огромната част от избирателите си и с това позволиха на Симеон да си сложи "ореола на спасител" и да влезе на бял кон в българската политика.
|
Българийо внимавай!!!!